Симеон Варненски и Преславски: Разлика между версии

Симеон
	Симеон
Български духовник
Роден	9 февруари 1840 г. Бургас, Османска империя
Починал	23 октомври 1937 г. (97 г.) Варна, Царство България
Погребан	Варна, Република България
Религия	православие
Учил в	Халкинска семинария
Политика
Професия	политик • духовник
	Депутат
	УС I ВНС II ОНС II ВНС III ОНС
Семейство
Братя/сестри	Нико Попов
Подпис
	Симеон в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 16:33, 24 февруари 2024

Симеон е български духовник. Той е варненски и преславски митрополит от 1872 до 1937 година.^[2]

Биография

Той е роден със светско име Одисей Николов Попов в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село Факия.^[3] Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Хилендарския манастир, където се замонашва.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872 – 1937) – случай без прецедент в целия православен свят. Противник е на революционното движение, което определя като „противонародно и вредително“ дело. През 1875 година уведомява османските власти за подготвяно въстание в Шуменско.^[4]

Митрополит Симеон не само строи катедралата във Варна (1880 – 1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на „Църковен вестник“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874 – 1913) и негов председател (1888, 1902 – 1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното народно събрание през 1879 година, като е част от групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Народен представител е в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна, където е и погребан.

Литература

Митрополит Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса. – Български старини, V. София, 1917, (I)3 – 138
Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъп. студия, бележки, показалци и речници Емил Димитров. София: Изток-Запад, 2011, 768 с.
Цанков, С. Измененията на Екзархийския устав и участието на митрополит Симеон в тях. – В: Сборник в чест на Варненский и Преславский митрополит Симеон. С., 1922, 293 сл.
Билчев, Тодор. Писма от митрополит Симеон Варненски и Преславски до митрополит Григорий Доростолски и Червенски 1872 – 1876. Русе, 1990.
Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски във фонда на митрополит Михаил Доростолски и Червенски 1912 – 1961 г. Документален сборник. В. Търново, 2007, 263 с.
Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски като синодален член 1921 – 1948 г. (по синодални протоколи). В. Търново, 2007, 158 с.
Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Писма. 1873 – 1936 г. В. Търново, 2007, 155 с.
Билчев, Тодор. Варненски и Преславски Симеон. Биография. В. Търново, 2007, 82 с.
Билчев, Тодор. Поп Дошо /свещеник Димитър Попвасилев Дошев от Шумен 1895 – 14.02.1984 г./. В. Търново, 2010, 111 с. – има и за митрополит Симеон
Вълканов, Вълкан Н. Митрополит Симеон Варненско-Преславски (1840 – 1937). Биографичен очерк. С., Феникс, 1992.
Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992.
Любенова, Лизбет. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на проф. д-р Петър Ников. – В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, 11 – 25.
Любенова, Лизбет. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. – Родина, 1996, № 2, 101 – 119.
Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА. – Духовна култура, 2000, Кн. 6, 24 – 31.
Любенова, Лизбет. Христо Ботев и митрополит Симеон. – Възраждане, 2001, Кн. 3, 25 – 36.
Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон. (По случай 70 г. от смъртта му). – В: Трудове на СВУБИТ. Т. 6, 2007, 503 – 529.
Любенова, Лизбет. Дарителската дейност на Варненски и Преславски митрополит Симеон. – В: Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. Академично издателство „Проф. М. Дринов“. С., 2012, 220 – 247.
Митаков, В. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. С., 2001, 53 – 54 (смърт и погребение).

Бележки

↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 19
↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 67 - 68.
↑ 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон
↑ Флорова, Вера. Отношението на варненския и преславски митрополит Симеон към Шуменското въстание от 1875 г., Известия на доржавните архиви, кн. 16, 1968, с. 167-171.

Външни препратки

[1] Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 19

[2] Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 67 - 68.

[3] 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон

[4] Флорова, Вера. Отношението на варненския и преславски митрополит Симеон към Шуменското въстание от 1875 г., Известия на доржавните архиви, кн. 16, 1968, с. 167-171.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Личност
-{{Биография инфо
-| име           = Симеон
+| име              = Симеон
+| име-оригинал     =
-| портрет       = Mitropolit Simeon1.JPG
+| категория        = епископ
-| px = 240
-| описание      = варненски и преславски митрополит
+| описание         = Български духовник
+| портрет          =
-| роден-място   = [[Бургас]], [[България]]
+| портрет-описание =
-| починал-място = [[Варна]], [[България]]
+| роден-място      = [[Бургас]], [[Османска империя]]
-| подпис = Simeon of Varna Signature 1872.jpg
+| починал-място    = [[Варна]], [[Царство България]]
-| още=
+| вложки           = {{Личност/Политик
-{{Депутат-България|у=1|3о=1}}
+| категория   = епископ
+| партия      =
+| професия    = политик • духовник
+| убеждения   =
+| институция1 = Депутат
+| постове1    = {{Депутат-България|без заглавие=1|у=1|1в=1|2в=1|2о=1|3о=1}}<ref>Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 19</ref>
+| известен-с  =
+| отличия     = }}
 }}
-'''Симеон''' е български духовник. Той е [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски и преславски митрополит]] от 1872 до 1937 г.
+'''Симеон''' е български духовник. Той е [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски и преславски митрополит]] от 1872 до 1937 година.<ref>{{Обзор 4|67 - 68}}</ref>
 == Биография ==
-Той е роден със светско име '''Одисей Николов Попов''' в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село [[Факия]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1840_mitr_simeon_varnenski/index.htm#3 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон ]</ref> Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението [[Нико Попов]]. По мъжка линия се родее с фамилията на [[Стефан Караджа]], а по женска – с българо-албански род от [[Арбанаси]] до [[Велико Търново]]. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското [[Халкинската семинария|богословско училище на остров Халки]]. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в [[Атон]], когато се замонашва.
+Той е роден със светско име '''Одисей Николов Попов''' в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село [[Факия]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1840_mitr_simeon_varnenski/index.htm#3 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон ]</ref> Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението [[Нико Попов]]. По мъжка линия се родее с фамилията на [[Стефан Караджа]], а по женска – с българо-албански род от [[Арбанаси]] до [[Велико Търново]]. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското [[Халкинската семинария|богословско училище на остров Халки]]. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където се замонашва.
+През 1870 г. той приема духовен сан и става [[протосингел]] на Видинския митрополит [[Антим I|Антим]]. След избирането на Антим за [[Българска екзархия|български екзарх]] той отива с него в [[Цариград]], където става екзархийски протосингел. На [[21 август]] [[1872]] г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872 – 1937) – случай без прецедент в целия православен свят. Противник е на революционното движение, което определя като „противонародно и вредително“ дело. През 1875 година уведомява османските власти за подготвяно [[Старозагорско въстание|въстание]] в [[Шуменско]].<ref>Флорова, Вера. Отношението на варненския и преславски митрополит Симеон към Шуменското въстание от 1875 г., Известия на доржавните архиви, кн. 16, 1968, с. 167-171.</ref>
-През 1870 г. той приема духовен сан и става [[протосингел]] на Видинския митрополит [[Антим I|Антим]]. След избирането на Антим за [[Българска екзархия|български екзарх]] той отива с него в [[Цариград]], където става екзархийски протосингел. На [[21 август]] [[1872]] г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872 – 1937) - случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във [[Варна]] (1880 – 1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на „[[Църковен вестник]]“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на [[Библия]]та (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в [[България]]. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на [[Свети синод|Светия синод]] (1874 – 1913) и негов председател (1888, 1902 – 1905). Участва в уреждане на църковната организация в [[Княжество България]] и реформирането на Екзархийския устав.
+Митрополит Симеон не само строи катедралата във [[Варна]] (1880 – 1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на „[[Църковен вестник]]“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на [[Библия]]та (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в [[България]]. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на [[Свети синод|Светия синод]] (1874 – 1913) и негов председател (1888, 1902 – 1905). Участва в уреждане на църковната организация в [[Княжество България]] и реформирането на Екзархийския устав.
-Подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. [[Климент Римски]], посланието на Цариградския патриарх св. [[Фотий]] до българския княз [[Борис I]] (1917), писмата на блаж. [[Теофилакт Охридски]], архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]], а от 1929 г. почетен член на [[Българската академия на науките]]. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.
+Подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] през 1879 година, като е част от групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Народен представител е в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. [[Климент Римски]], посланието на Цариградския патриарх св. [[Фотий]] до българския княз [[Борис I]] (1917), писмата на блаж. [[Теофилакт Охридски]], архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]], а от 1929 г. почетен член на [[Българската академия на науките]]. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна, където е и погребан.
 == Литература ==
-[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|350п|Делегацията от Великото народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Симеон Варненски и Преславски, д-р [[Васил Караконовски]]. Прави: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен, [[Драган Цанков]]. Ливадия, Крим, май 1879 г.]]
+[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|350п|Делегацията от Великото народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Симеон Варненски и Преславски, д-р [[Васил Караконовски]]. Прави: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен, неизвестен. Ливадия, Крим, май 1879 г.]]
-[[File:Simeon_Varnenski.JPG|мини|350п| Митрополит Симеон като почетен председател на IV Международен конгрес по византийски изследвания, проведен в София от 9 до 15 септември 1934 г., заедно с група участници в конгреса. Преслав, ок. 20 септември 1934 г.]]
+[[Файл:Simeon_Varnenski.JPG|мини|350п| Митрополит Симеон като почетен председател на IV Международен конгрес по византийски изследвания, проведен в София от 9 до 15 септември 1934 г., заедно с група участници в конгреса. Преслав, ок. 20 септември 1934 г.]]
 * [http://ia700202.us.archive.org/8/items/bulgarskistarini05bulguoft/bulgarskistarini05bulguoft.pdf Митрополит Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса. – Български старини, V. София, 1917, (I)3 – 138]
 * Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъп. студия, бележки, показалци и речници Емил Димитров. София: Изток-Запад, 2011, 768 с.
@@ Ред 33: / Ред 44: @@
 * Вълканов, Вълкан Н. Митрополит Симеон Варненско-Преславски (1840 – 1937). Биографичен очерк. С., Феникс, 1992.
 * Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992.
-* Любенова, Лизбет. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на проф. д-р Петър Ников.- В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, 11 – 25.
+* Любенова, Лизбет. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на проф. д-р Петър Ников. – В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, 11 – 25.
 * Любенова, Лизбет. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. – Родина, 1996, № 2, 101 – 119.
-* Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА.- Духовна култура, 2000, Кн. 6, 24 – 31.
+* Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА. – Духовна култура, 2000, Кн. 6, 24 – 31.
-* Любенова, Лизбет. Христо Ботев и митрополит Симеон.- Възраждане, 2001, Кн. 3, 25 – 36.
+* Любенова, Лизбет. Христо Ботев и митрополит Симеон. – Възраждане, 2001, Кн. 3, 25 – 36.
-* Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон. (По случай 70 г. от смъртта му).- В: Трудове на СВУБИТ. Т. 6, 2007, 503 – 529.
+* Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон. (По случай 70 г. от смъртта му). – В: Трудове на СВУБИТ. Т. 6, 2007, 503 – 529.
 * Любенова, Лизбет. Дарителската дейност на Варненски и Преславски митрополит Симеон. – В: Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. Академично издателство „Проф. М. Дринов“. С., 2012, 220 – 247.
 * Митаков, В. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. С., 2001, 53 – 54 (смърт и погребение).
@@ Ред 44: / Ред 55: @@
 <references/>
-== Външни връзки ==
+== Външни препратки ==
-* [http://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/mitropolit-simeon.htm Димитров, Е. Митрополит Симеон: духовникът и културата [предговор към: Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъп. студия, бележки, показалци и речници Емил Димитров. София: Изток-Запад, 2011]]
+* [http://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/mitropolit-simeon.htm Димитров, Е. Митрополит Симеон: духовникът и културата [[предговор към: Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъп. студия, бележки, показалци и речници Емил Димитров. София: Изток-Запад, 2011]]
+* [http://catalog.libvar.bg/view/show_person_data.pl?id=10&SRV=true&LANG=en&TYPE=all Симеон, митрополит Варненски и Преславски във варненската преса от Третото българско царство]
 {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|6}}
-{{нормативен контрол}}
+{{Нормативен контрол}}
+{{Портал|Биографии|Политика|Православие|Османска империя|България}}
 [[Категория:Български духовници]]
 [[Категория:Академици на БАН]]
@@ Ред 54: / Ред 67: @@
 [[Категория:Варненски митрополити]]
 [[Категория:Възпитаници на Халкинската семинария]]
-[[Категория:Родени в Бургас]]
-[[Категория:Починали във Варна]]
 [[Категория:Почетни членове на БАН]]
-[[Категория:Светогорски монаси]]
+[[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]]
 [[Категория:Председатели на Народното събрание на България]]
 [[Категория:Български духовници от Тракия]]
+[[Категория:Родени в Бургас]]
+[[Категория:Починали във Варна]]