Направо към съдържанието

Градушка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: mk:Град (метеорологија)
Редакция без резюме
 
(Не са показани 37 междинни версии от 25 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Град}}
{{към пояснение|Град}}
{{метеорологично време}}
{{метеорологично време}}
'''Градушка''' ('''''град''''') е вид атмосферен [[валеж]], състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article012713.html «Большая Советская Энциклопедия» – Град, т. 7, стр. 206 – 207]</ref>
'''Градушка''' ('''''град''''') е вид [[валеж]] от [[лед]]ени зърна с размер между 5 и 150 мм в диаметър. Дължи се на преохлаждане на кондензати във високите части на [[атмосфера]]та. Наблюдава се най-често в [[пролет]]но-[[лято|летния]] сезон. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък.


Зърната град представляват прозрачен лед или редуващи се слоеве с дебелина от поне 1 мм от прозрачен и полупрозрачен лед. За разлика от тях, малките ледени частици, по-малки от 5 мм в диаметър, се наричат [[суграшица]].Зърната град се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 м/сек. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.
Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.<ref name="bse"/>


Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището "Алеята на градушките" ("Hailstorm Alley"), заради честотата и характера на валежите от град там.
Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.


Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват [[мозъчно сътресение|мозъчни сътресения]] или фатални травми на главата.
Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват [[мозъчно сътресение|мозъчни сътресения]] или фатални травми на главата.


== Защита от градушки ==
== Защита от градушки ==

Борбата с градушки се основава на [[технология]] на внасяне или т. нар. ''засяване'' на ледообразуващ [[реагент]] в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва [[сребърен йодид]] (AgI), а в миналото и [[оловен йодид]] (PbI).
Борбата с градушки се основава на [[технология]] на внасяне или т. нар. ''засяване'' на ледообразуващ [[реагент]] в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва [[сребърен йодид]] (AgI), а в миналото и [[оловен йодид]] (PbI).
{{Commonscat|Hail}}


Използват се три метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент:
Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети.
* Чрез наземни генератори
* Чрез самолети
* Чрез противоградови ракети


<gallery class="center">
Hailstone.jpg | Най-голямото измерено зърно град, 17,8 cm (7 инча) в диаметър
Hailstorm.jpg | Градушка с размер 5 – 6 cm в диаметър
Small hail, fractured to show internal structure.jpg | Разрез на зърно, 246 пъти увеличение
Hail clouds.jpg | Облаците, които носят градушка, често са зеленикави
</gallery>


{{Стихийни бедствия}}
<center><gallery caption="">
Image:Hailstone.jpg | Най-голямото зърно измерено до сега. Зърно град, 17,8 см (7 инча) в диаметър
Image:Hailstorm.jpg | Градушка с размер 5-6 см в диаметър
Image:Small hail, fractured to show internal structure.jpg | Разрез на зърно, 246 пъти увеличение
Image:Hail clouds.jpg | Облаците, които носят градушка, често са зеленикави
</gallery></center>


== Източници ==
<references />


[[Категория:Природни бедствия]]
{{Commonscat|Hail}}

[[Категория:Валежи]]
[[Категория:Валежи]]
[[Категория:Природни бедствия]]
[[Категория:Бури]]
[[Категория:Лед]]

[[an:Piedra (meteorolochía)]]
[[ar:برد (هطول)]]
[[ay:Chhijchhi]]
[[az:Dolu (yağıntı)]]
[[bat-smg:Kroša]]
[[bs:Grad (padavina)]]
[[ca:Calamarsa]]
[[cs:Kroupy (meteorologie)]]
[[da:Hagl (nedbør)]]
[[de:Hagel]]
[[el:Χαλάζι]]
[[en:Hail]]
[[eo:Hajlo]]
[[es:Granizo]]
[[et:Rahe]]
[[eu:Txingor]]
[[fa:تگرگ]]
[[fi:Rae]]
[[fr:Grêle]]
[[gl:Sarabia]]
[[gn:Amandáu]]
[[gv:Sniaghtey garroo]]
[[he:ברד]]
[[hr:Tuča]]
[[id:Hujan es]]
[[io:Grelo]]
[[it:Grandine]]
[[iu:ᓇᑕᖅᑯᕐᓇᐃᑦ/nataqqurnait]]
[[ja:雹]]
[[ka:სეტყვა]]
[[ko:우박]]
[[ku:Zîpik]]
[[la:Grando]]
[[lt:Kruša]]
[[lv:Krusa]]
[[mg:Havandra]]
[[mhr:Шолем]]
[[mk:Град (метеорологија)]]
[[ml:ആലിപ്പഴം]]
[[mr:गार]]
[[nl:Hagel (neerslag)]]
[[nn:Hagl]]
[[no:Hagl]]
[[oc:Granissa]]
[[pl:Grad]]
[[pt:Granizo]]
[[qu:Chikchi]]
[[ro:Grindină]]
[[ru:Град]]
[[sah:Тобурах]]
[[scn:Gragnola]]
[[sco:Hail]]
[[simple:Hail]]
[[sk:Krúpa (ľadovec)]]
[[sl:Toča]]
[[sq:Breshëri]]
[[sr:Град (падавина)]]
[[sv:Hagel]]
[[sw:Mvua ya mawe]]
[[te:వడగళ్ళు]]
[[tg:Жола]]
[[th:ลูกเห็บ]]
[[tl:Hail]]
[[tr:Dolu]]
[[uk:Град]]
[[vi:Mưa đá]]
[[wa:Gurzea]]
[[wuu:雹]]
[[zh:冰雹]]
[[zh-yue:雹]]

Текуща версия към 14:26, 25 април 2024

Вижте пояснителната страница за други значения на Град.

Градушка (град) е вид атмосферен валеж, състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.[1]

Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид облаци, купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен зелен оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена вода влязат в контакт с ядра, около които кондензират, каквито са например прашинките. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и гръмотевични бури.[1]

Градушката често се наблюдава в умерения климатичен пояс, а също по продълженията на планински масиви, където орографските характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните ветрове нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на Индия и Бангладеш, където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на Северна Америка (района около Калгари, Алберта, Хюстън, Тексас и Сейнт Луис) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.

Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват мозъчни сътресения или фатални травми на главата.

Защита от градушки

[редактиране | редактиране на кода]

Борбата с градушки се основава на технология на внасяне или т. нар. засяване на ледообразуващ реагент в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото и оловен йодид (PbI).

Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети.