Градушка: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: mk:Град (метеорологија) |
Редакция без резюме |
||
(Не са показани 37 междинни версии от 25 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Град}} |
{{към пояснение|Град}} |
||
{{метеорологично време}} |
{{метеорологично време}} |
||
'''Градушка''' ('''''град''''') е вид атмосферен [[валеж]], състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article012713.html «Большая Советская Энциклопедия» – Град, т. 7, стр. 206 – 207]</ref> |
|||
'''Градушка''' ('''''град''''') е вид [[валеж]] от [[лед]]ени зърна с размер между 5 и 150 мм в диаметър. Дължи се на преохлаждане на кондензати във високите части на [[атмосфера]]та. Наблюдава се най-често в [[пролет]]но-[[лято|летния]] сезон. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък. |
|||
Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.<ref name="bse"/> |
|||
Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището |
Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там. |
||
Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват [[мозъчно сътресение|мозъчни сътресения]] или фатални травми на главата. |
Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват [[мозъчно сътресение|мозъчни сътресения]] или фатални травми на главата. |
||
== Защита от градушки == |
== Защита от градушки == |
||
Борбата с градушки се основава на [[технология]] на внасяне или т. нар. ''засяване'' на ледообразуващ [[реагент]] в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва [[сребърен йодид]] (AgI), а в миналото и [[оловен йодид]] (PbI). |
Борбата с градушки се основава на [[технология]] на внасяне или т. нар. ''засяване'' на ледообразуващ [[реагент]] в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва [[сребърен йодид]] (AgI), а в миналото и [[оловен йодид]] (PbI). |
||
⚫ | |||
Използват се |
Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети. |
||
* Чрез наземни генератори |
|||
* Чрез самолети |
|||
* Чрез противоградови ракети |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
</gallery> |
|||
{{Стихийни бедствия}} |
|||
<center><gallery caption=""> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Природни бедствия]] |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Валежи]] |
[[Категория:Валежи]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Бури]] |
||
[[Категория:Лед]] |
|||
[[an:Piedra (meteorolochía)]] |
|||
[[ar:برد (هطول)]] |
|||
[[ay:Chhijchhi]] |
|||
[[az:Dolu (yağıntı)]] |
|||
[[bat-smg:Kroša]] |
|||
[[bs:Grad (padavina)]] |
|||
[[ca:Calamarsa]] |
|||
[[cs:Kroupy (meteorologie)]] |
|||
[[da:Hagl (nedbør)]] |
|||
[[de:Hagel]] |
|||
[[el:Χαλάζι]] |
|||
[[en:Hail]] |
|||
[[eo:Hajlo]] |
|||
[[es:Granizo]] |
|||
[[et:Rahe]] |
|||
[[eu:Txingor]] |
|||
[[fa:تگرگ]] |
|||
[[fi:Rae]] |
|||
[[fr:Grêle]] |
|||
[[gl:Sarabia]] |
|||
[[gn:Amandáu]] |
|||
[[gv:Sniaghtey garroo]] |
|||
[[he:ברד]] |
|||
[[hr:Tuča]] |
|||
[[id:Hujan es]] |
|||
[[io:Grelo]] |
|||
[[it:Grandine]] |
|||
[[iu:ᓇᑕᖅᑯᕐᓇᐃᑦ/nataqqurnait]] |
|||
[[ja:雹]] |
|||
[[ka:სეტყვა]] |
|||
[[ko:우박]] |
|||
[[ku:Zîpik]] |
|||
[[la:Grando]] |
|||
[[lt:Kruša]] |
|||
[[lv:Krusa]] |
|||
[[mg:Havandra]] |
|||
[[mhr:Шолем]] |
|||
[[mk:Град (метеорологија)]] |
|||
[[ml:ആലിപ്പഴം]] |
|||
[[mr:गार]] |
|||
[[nl:Hagel (neerslag)]] |
|||
[[nn:Hagl]] |
|||
[[no:Hagl]] |
|||
[[oc:Granissa]] |
|||
[[pl:Grad]] |
|||
[[pt:Granizo]] |
|||
[[qu:Chikchi]] |
|||
[[ro:Grindină]] |
|||
[[ru:Град]] |
|||
[[sah:Тобурах]] |
|||
[[scn:Gragnola]] |
|||
[[sco:Hail]] |
|||
[[simple:Hail]] |
|||
[[sk:Krúpa (ľadovec)]] |
|||
[[sl:Toča]] |
|||
[[sq:Breshëri]] |
|||
[[sr:Град (падавина)]] |
|||
[[sv:Hagel]] |
|||
[[sw:Mvua ya mawe]] |
|||
[[te:వడగళ్ళు]] |
|||
[[tg:Жола]] |
|||
[[th:ลูกเห็บ]] |
|||
[[tl:Hail]] |
|||
[[tr:Dolu]] |
|||
[[uk:Град]] |
|||
[[vi:Mưa đá]] |
|||
[[wa:Gurzea]] |
|||
[[wuu:雹]] |
|||
[[zh:冰雹]] |
|||
[[zh-yue:雹]] |
Текуща версия към 14:26, 25 април 2024
- Вижте пояснителната страница за други значения на Град.
Част от поредицата за природата |
Време |
---|
Сезони |
Тропичен климат |
Бури |
Валежи |
Други |
Градушка (град) е вид атмосферен валеж, състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.[1]
Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид облаци, купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен зелен оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена вода влязат в контакт с ядра, около които кондензират, каквито са например прашинките. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и гръмотевични бури.[1]
Градушката често се наблюдава в умерения климатичен пояс, а също по продълженията на планински масиви, където орографските характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните ветрове нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на Индия и Бангладеш, където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на Северна Америка (района около Калгари, Алберта, Хюстън, Тексас и Сейнт Луис) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.
Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват мозъчни сътресения или фатални травми на главата.
Защита от градушки
[редактиране | редактиране на кода]Борбата с градушки се основава на технология на внасяне или т. нар. засяване на ледообразуващ реагент в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото и оловен йодид (PbI).
Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети.
-
Най-голямото измерено зърно град, 17,8 cm (7 инча) в диаметър
-
Градушка с размер 5 – 6 cm в диаметър
-
Разрез на зърно, 246 пъти увеличение
-
Облаците, които носят градушка, често са зеленикави
|