Градушка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:48, 21 септември 2023

Вижте пояснителната страница за други значения на Град.

Градушка (град) е вид атмосферен валеж, състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.^[1]

Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко sm, понякога десетки sm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/sm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид облаци, купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен зелен оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена вода влязат в контакт с ядра, около които кондензират, каквито са например прашинките. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и гръмотевични бури.^[1]

Градушката често се наблюдава в умерения климатичен пояс, а също по продълженията на планински масиви, където орографските характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните ветрове нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на Индия и Бангладеш, където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на Северна Америка (района около Калгари, Алберта, Хюстън, Тексас и Сейнт Луис) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.

Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват мозъчни сътресения или фатални травми на главата.

Защита от градушки

Борбата с градушки се основава на технология на внасяне или т. нар. засяване на ледообразуващ реагент в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра. Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото и оловен йодид (PbI).

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Градушка.

Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети.

Най-голямото измерено зърно. Зърно град, 17,8 cm (7 инча) в диаметър
Градушка с размер 5 – 6 cm в диаметър
Разрез на зърно, 246 пъти увеличение
Облаците, които носят градушка, често са зеленикави

Източници

↑ ^а ^б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Град, т. 7, стр. 206 – 207

[bse-1] а ^б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Град, т. 7, стр. 206 – 207

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{без източници}}
 {{към пояснение|Град}}
 {{метеорологично време}}
+'''Градушка''' ('''''град''''') е вид атмосферен [[валеж]], състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg). Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article012713.html «Большая Советская Энциклопедия» – Град, т. 7, стр. 206 – 207]</ref>
-'''Градушка''' ('''''град''''') е вид [[валеж]] от [[лед]]ени зърна с размер между 5 и 150 mm в диаметър.
+Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко sm, понякога десетки sm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час. За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/sm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък. Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.<ref name="bse"/>
-Дължи се на преохлаждане на кондензати във високите части на [[атмосфера]]та. Наблюдава се най-често в [[пролет]]но-[[лято|летния]] сезон. Градушката се образува само от един вид [[облак|облаци]], купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен [[зелен цвят|зелен]] оттенък.
-Зърната град представляват прозрачен лед или редуващи се слоеве с дебелина от поне 1 mm от прозрачен и полупрозрачен лед. За разлика от тях, малките ледени частици, по-малки от 5 mm в диаметър, се наричат [[суграшица]]. Зърната град се образуват когато капчици свръхохладена [[вода]] влязат в контакт с ядра, около които [[кондензация|кондензират]], каквито са например [[прах|прашинките]]. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица. Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и [[гръмотевица|гръмотевични]] бури.
 Градушката често се наблюдава в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]], а също по продълженията на [[планина|планински масиви]], където [[орография|орографските]] характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните [[вятър|ветрове]] нагоре. Един от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на [[Индия]] и [[Бангладеш]], където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град. Централните части на [[Северна Америка]] (района около [[Калгари]], [[Алберта]], [[Хюстън]], [[Тексас]] и [[Сейнт Луис]]) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.
@@ Ред 26: / Ред 23: @@
 {{Стихийни бедствия}}
+== Източници ==
+<references />
 [[Категория:Природни бедствия]]
@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 [[Категория:Бури]]
 [[Категория:Лед]]
+[[Категория:Физикогеографски термини]]