Направо към съдържанието

Симеон Варненски и Преславски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:


== Биография ==
== Биография ==
Той е роден със светско име '''Одисей Николов Попов''' в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от с. [[Факия]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1840_mitr_simeon_varnenski/index.htm#3 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон ]</ref> Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението [[Нико Попов]]. По мъжка линия се родее с фамилията на [[Стефан Караджа]], а по женска – с българо-албански род от с. [[Арбанаси]] до [[Велико Търново]]. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското [[Семинария в Халки|богословско училище на остров Халки]]. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в [[Атон]], когато се замонашва.
Той е роден със светско име '''Одисей Николов Попов''' в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село [[Факия]].<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1840_mitr_simeon_varnenski/index.htm#3 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон ]</ref> Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението [[Нико Попов]]. По мъжка линия се родее с фамилията на [[Стефан Караджа]], а по женска – с българо-албански род от [[Арбанаси]] до [[Велико Търново]]. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското [[Халкинската семинария|богословско училище на остров Халки]]. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в [[Атон]], когато се замонашва.


През 1870 г. той приема духовен сан и става [[протосингел]] на Видинския митрополит [[Антим I|Антим]]. След избирането на Антим за [[Българска екзархия|български екзарх]] той отива с него в [[Цариград]], където става екзархийски протосингел. На [[21 август]] [[1872]] г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във [[Варна]] (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "[[Църковен вестник]]" (от 1900 г.) и за синодалния превод на [[Библия]]та (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в [[България]]. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на [[Свети синод|Светия синод]] (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в [[Княжество България]] и реформирането на Екзархийския устав.
През 1870 г. той приема духовен сан и става [[протосингел]] на Видинския митрополит [[Антим I|Антим]]. След избирането на Антим за [[Българска екзархия|български екзарх]] той отива с него в [[Цариград]], където става екзархийски протосингел. На [[21 август]] [[1872]] г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във [[Варна]] (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "[[Църковен вестник]]" (от 1900 г.) и за синодалния превод на [[Библия]]та (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в [[България]]. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на [[Свети синод|Светия синод]] (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в [[Княжество България]] и реформирането на Екзархийския устав.
Ред 55: Ред 55:
[[Категория:Преславски митрополити]]
[[Категория:Преславски митрополити]]
[[Категория:Варненски митрополити]]
[[Категория:Варненски митрополити]]
[[Категория:Възпитаници на Семинарията в Халки]]
[[Категория:Възпитаници на Халкинската семинария]]
[[Категория:Родени в Бургас]]
[[Категория:Родени в Бургас]]
[[Категория:Починали във Варна]]
[[Категория:Починали във Варна]]

Версия от 15:44, 22 септември 2014

Симеон
варненски и преславски митрополит
Роден
Починал
ПогребанВарна, Република България
Религияправославие
Учил вХалкинска семинария
Народен представител в:
УС   I ВНС   II ОНС   II ВНС   III ОНС   
Семейство
Братя/сестриНико Попов
Подпис
Симеон в Общомедия

Симеон е български духовник. Той е варненски и преславски митрополит от 1872 до 1937 г.

Биография

Той е роден със светско име Одисей Николов Попов в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село Факия.[1] Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Атон, когато се замонашва.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.

Литература

Делегацията от Великото народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: Младен Цеков, Константин Стоилов, неизвестен, Драган Цанков. Ливадия, Крим, май 1879 г.
Митрополит Симеон като почетен председател на IV Международен конгрес по византийски изследвания, проведен в София от 9 до 15 септември 1934 г., заедно с група участници в конгреса. Преслав, ок. 20 септември 1934 г.
  • Митрополит Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса. - Български старини, V. София, 1917, (I)3-138
  • Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. I: Църква и история. Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъп. студия, бележки, показалци и речници Емил Димитров. София: Изток-Запад, 2011, 768 с.
  • Цанков, С. Измененията на Екзархийския устав и участието на митрополит Симеон в тях. - В: Сборник в чест на Варненский и Преславский митрополит Симеон. С., 1922, 293 сл.
  • Билчев, Тодор. Писма от митрополит Симеон Варненски и Преславски до митрополит Григорий Доростолски и Червенски 1872-1876. Русе, 1990.
  • Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски във фонда на митрополит Михаил Доростолски и Червенски 1912 - 1961 г. Документален сборник. В. Търново, 2007, 263 с.
  • Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски като синодален член 1921 - 1948 г. (по синодални протоколи). В. Търново, 2007, 158 с.
  • Билчев, Тодор. Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Писма. 1873 - 1936 г. В. Търново, 2007, 155 с.
  • Билчев, Тодор. Варненски и Преславски Симеон. Биография. В. Търново, 2007, 82 с.
  • Билчев, Тодор. Поп Дошо /свещеник Димитър Попвасилев Дошев от Шумен 1895 - 14.02.1984 г./. В. Търново, 2010, 111 с. - има и за митрополит Симеон
  • Вълканов, Вълкан Н. Митрополит Симеон Варненско-Преславски (1840-1937). Биографичен очерк. С., Феникс, 1992.
  • Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992.
  • Любенова, Лизбет. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на проф. д-р Петър Ников.- В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, 11-25.
  • Любенова, Лизбет. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. - Родина, 1996, № 2, 101-119.
  • Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА.- Духовна култура, 2000, Кн. 6, 24-31.
  • Любенова, Лизбет. Христо Ботев и митрополит Симеон.- Възраждане, 2001, Кн. 3, 25-36.
  • Любенова, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон. (По случай 70 г. от смъртта му).- В: Трудове на СВУБИТ. Т. 6, 2007, 503-529.
  • Любенова, Лизбет. Дарителската дейност на Варненски и Преславски митрополит Симеон. - В: Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. Академично издателство „Проф. М. Дринов”. С., 2012, 220-247.
  • Митаков, В. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. С., 2001, 53-54 (смърт и погребение).

Бележки

  1. ↑ 60 години от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Симеон

Външни връзки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Варненски_и_Преславски&oldid=6289594“.