Направо към съдържанието

Ахейско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахейско княжество
Principato d'Acaia
12051432
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
СтолицаАндравида (1205 – 1249)
Мистра (1249 – 1262)
Официален езиклатински, гръцки
Религияримокатолицизъм, православие
Форма на управлениевасално княжество на Солунското кралство, впоследствие на Латинската империя и Неаполитанското кралство
История
Предшественик
Византия Византия
Наследник
Деспотство Морея Деспотство Морея
Днес част от Гърция
Ахейско княжество в Общомедия

Ахейското княжество (на гръцки: Πριγκιπᾶτον Ἀχαΐας) е кръстоносна държава, създадена през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход и просъщестувавала до 1430 година, когато е завладяна от деспотство Морея.

Териториално ядро на княжеството е полуостров Пелопонес. До 1263 година, с изключение на няколко пристанища, собственост на Венеция целият полуостров е част от Ахейското княжество. Зависими територии са Атинското херцогство, графство Кефалония и Наксоското херцогство (Херцогство на архипелага).[1]

Географското положение на княжеството е стратегическо, тъй като е транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството е своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.

Според повечето изследователи столица на Морея при управлението на Вилердуените е Андравида, където най-често резидират принцовете. По време на анжуйската власт главен град на княжеството е Кларенца - пристанище, намиращо се най-близко до Италия. В Кларенца се установяват баюлите и се събира Парламентът, съставен от представители на аристокрацията, духовенството и градското съсловие. Градът е защитен с крепостни стени, на 5 километра от него е разположен замъкът Клермон (Хлемуци).[2]

Във византийската епоха, от 800 г. до 1205 г., на територията на полуострова е обособена самостоятелна тема Пелопонес.

Ахейското княжество първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1224 година, след падането на Солунското кралство - на латинския император. През 1267 година, с договора от Витербо латинският император в изгнание Балдуин II предава на сицилианския крал Шарл I Анжуйски сюзеренитета над Ахейското княжество.

Владетели на Ахейското княжество

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 211.
  2. Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 223-227.
  • Wolfgang von Löhneysen: Mistra. Griechenlands Schicksal im Mittelalter. Morea unter Franken, Byzantinern und Osmanen. Prestel, München 1977, ISBN 3-7913-0405-4.
  • Steven Runciman: Mistra. Byzantine capital of the Peloponnese. Thames Hudson, London 1980, ISBN 0-500-25071-5.