Направо към съдържанието

Панасоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Panasonic)
Панасоник
Panasonic
Типпублична
Търгувана катоTYO: 6752
NAG: 6752
ИндустрияЕлектроника
Основаване1918 г.
СедалищеОсака, Япония
Ключови личностиШусаку Нагае (председател)
Служители273 858 (2019)
ПродуктиТелевизионни продукти, телефони, компютри и цифрови камери
Годишни приходи8,002 трилиона йени (2019)
Оперативна печалба411,5 милиарда йени (2019)
Чиста печалба284,1 милиарда йени (2019)
Общо активи5,983 трлн. ¥ (31 март 2017 г.)[1]
Дъщерни компанииСаньо[2]
Юнивърсъл Студиос[2]
УебсайтPanasonic Global Site
Панасоник в Общомедия

Панасоник (на английски: Panasonic Corporation; на японски: パナソニック株式会社) е голяма японска машиностроителна корпорация, един от най-големите производители на битова техника и електронни изделия в света. Седалището на фирмата е в град Кадома, префектура Осака (Япония). През 2011 г. компанията заема 50-о място по обем на приходите в глобалния рейтинг на компаниите Fortune Global 500[3].

До 1 октомври 2008 г. се нарича Matsushita Electric Industrial Co., Ltd.. Името Panasonic (както и National, National Panasonic, Technics, Quasar) е било една от търговските марки на тази компания. Под това търговско име компанията продава плазмени и LCD дисплеи, DVD устройства и плеъри, Blu-ray Disc плеъри, камери, телефони, прахосмукачки, микровълнови печки, цифрови камери, батерии, лаптоп компютри, преносими CD-та, домашни кина.

Компанията е основана през 1918 г. от Коносуке Мацушита с целта да продава двойни контакти за лампи.[4] През 1920-те компанията редовно пуска на пазара нови продукти. През Втората световна война компанията държи фабрики в Япония и други части от Азия, които произвеждат електрически компоненти и устройства, като лампи, електромотори, електрически ютии, безжично оборудване и първите си електронни лампи.[5]

След войната, Панасоник се прегрупира като кайрецу и започва да подпомага следвоенния бум в Япония с радиоустройства и велосипеди. Доведеният брат на Мацушита, Тошио Иуе, основава Саньо като подизпълнител за компоненти след войната. Впоследствие неговата компания се разраства и става конкурент на Панасоник, но през декември 2009 г. Панасоник я придобива.[6]

През 1961 г. Мацушита заминава за САЩ, където се споразумява да започне да произвежда телевизори за американския пазар. През 1979 г. разраства бизнеса си и в Европа.[7] От 1950-те до 1970-те години компанията използва марката National извън Северна Америка, където тя вече съществува.[8] Невъзможността да се използва брандовото име National в САЩ довежда до създаването на марката Panasonic.[8] През следващите няколко десетилетия Панасоник пуска на пазара още продукти, сред които черно-бели телевизори (1952), електрически пасатори (1953), хладилници (1953), уреди за готвене на ориз (1959), цветни телевизори и микровълнови печки (1966).[8]

Компанията пуска качествен високоговорител на японския пазар през 1965 г. под името Technics. Тази линия висококачествени стереосистеми стават световноизвестни. През 1970-те и 1980-те години Панасоник продължава да произвежда висококачествена електроника за пазарни ниши.

През 1983 г. на пазара се появява Panasonic Senior Partner – първият напълно IBM PC-съвместим японски компютър.[9] През 1983 г. Мацушита придобива американската медийна компания MCA Inc. за 6,59 млрд. долара.[10][11]

През май 2012 г. Панасоник обявява намеренията си да придобие 76,2% от FirePro Systems – индийска компания, занимаваща се с решения за безопасност като пожарни аларми, пожарогасене, видеонаблюдение и управление на сгради.[12]

В съответствие с прогнозите на компанията за загуби от 765 млрд. йени, на 5 ноември 2012 г. акциите ѝ падат до най-ниското им ниво от февруари 1975 г.[13]

През октомври 2014 г. Панасоник обявява, че вече инвестира във фабриката за акумулатори на Тесла.[14] През юни 2016 г. Тесла обявява, че Панасоник ще е единственият доставчик на акумулатори за своя автомобил Tesla Model 3. Акумулаторите за по-луксозните Model S и Model X SUV също ще бъдат предоставяни от Панасоник.[15]

  1. www.panasonic.com
  2. а б www.panasonic.com
  3. Fortune Global 500 2011
  4. Panasonic Corp (PCRFF:OTC US) // Bloomberg Businessweek. Архивиран от оригинала на 11 юли 2012. Посетен на 14 март 2012.
  5. Products on Display // Архивиран от оригинала на 2015-02-05. Посетен на July 16, 2015.
  6. Eric Loveday, Green Car Reports. "Panasonic Approved For $4.6 Billion To Acquire Sanyo, To Become World's Largest Li-Ion Battery Maker."
  7. Panasonic expands use of Panasonic brand name globally in April 2003.
  8. а б в Suthakar, K. The man behind Panasonic – Tech News | The Star Online // Посетен на 4 януари 2019.
  9. Panasonic Senior Partner // Архивиран от оригинала на 2010-06-12. Посетен на 2019-10-26.
  10. It's a Wrap: MCA Sold : Matsushita to Pay About $6.6 Billion // Los Angeles Times. 26 ноември 1990. Посетен на 14 април 2013.
  11. Who Gets What From MCA Deal // The New York Times. 1 декември 1990. Посетен на 14 април 2013.
  12. Panasonic acquires 76% stake in Firepro-Systems // The Times of India. 11 май 2012. Посетен на 26 май 2012.
  13. Panasonic Falls to 37-Year Low on Wider Loss Target // 5 ноември 2012.
  14. Panasonic says initial investment in Tesla battery factory will be 'tens of billions' of yen Архив на оригинала от 2015-09-30 в Wayback Machine.. Reuters, October 6, 2014
  15. Zacks Equity Research, Zacks. "Tesla Says Panasonic Exclusive Supplier of Model 3 Batteries." June 9, 2016. June 9, 2016.