What do you think?
Rate this book
Усмивка в полунощ
От автора на „Сянката“ – най-противоречивата българска книга на 2013 година: пълният цикъл за „Кръчма „Зелената котка“, отдавна станал любим на читателите в Интернет... сега и във вид на хартиено издание, достойно за библиотеката на всеки любител на Пратчет, Зелазни и Дейвид Едингс!
Ако сте любители на истинското фентъзи, подправено с лек хумор, тъга и една идея еротика, „Усмивка в полунощ“ е точно за вас! Любимецът на читателите – Тъмният Маг Джаред Терънс ван Сторн, разсеяният маг-детектив Джонатан Деветте Пръста, нахаканият млад магьосник-волнонаемник Били Зеленчука, кралицата на елфите Сеана, сукубата Анджела, инквизиторът Анри Араго и още много герои, събрани в над 300 страници забавление.
В настоящата книга са включени 11 (ЕДИНАДЕСЕТ!) непубликувани никъде преди разказа!
Ако сте любители на истинското фентъзи, подправено с лек хумор, тъга и една идея еротика, „Усмивка в полунощ“ е точно за вас! Любимецът на читателите – Тъмният Маг Джаред Терънс ван Сторн, разсеяният маг-детектив Джонатан Деветте Пръста, нахаканият млад магьосник-волнонаемник Били Зеленчука, кралицата на елфите Сеана, сукубата Анджела, инквизиторът Анри Араго и още много герои, събрани в над 300 страници забавление.
В настоящата книга са включени 11 (ЕДИНАДЕСЕТ!) непубликувани никъде преди разказа!
- GenresBulgarian Literature
336 pages, Paperback
First published January 1, 2013
About the author
Сибин Майналовски
75 books157 followersСибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач и графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има пет издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе), „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018) и „Завръщане в Зелената котка“ (Издателство ЕРГО, 2021).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), множество за Издателска къща „Плеяда“, както и за ИК „Hybrid Books“ и други — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
2021 г. – награда „Прев
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
September 7, 2021
Точно това, което очаквах от Сибин - има ги и нощните сенки, има го и Мракът, има го и неговия си хумор и интересното въображение - достатъчно разнообразно удоволствие, такова, че да очаквам следващата му книга, въпреки че тази излезе едва преди дни... Когато пишеш с удоволствие – с удоволствие те четат. Още едно доказателство за това.
December 16, 2015
Първото нещо, което ми идва на ум е мащабност. Сборникът съдържа 44 разказа писана цели 15 години. Респект, бате.
Макар Сибин да не предупреждава(този път) да не четем книгата, аз да ви предупредя. Всеки който я прочете ще бъде прокълнат до края на живота си, където и да отиде, да се оглежда за една определена обкована дъбова врата. Намери ли я, ще попадне в светове, за които не е и мечтал. Някой приличащи на нашия, някой излезли от книгите на класиците и „класиците” в жанра, а някой сякаш създадени от прекалил с LSD-то принц на Амбър.
Добре дошли в ”Зелената котка”, кръчма съвързваща всички светове и вселени по възможно най-хаотичния начин. Клиентите и са разнообразна сбирщина от магьосници, рицари, джуджета, елфи, твари на мрака и какво ли още не. Редовните посетители - весела, разнообразна и опасна компания от магове, върколаци, вампири, сукуби и естествено една зелена сиамка.
Ще се запознаете с алкохолната гениалност на Джонатан деветте пръста, наперената самоувереност на Били зеленчука и мрачната меланхолия на Тери Сторн, както и много други герои и истории.
„Усмивка в полунощ” ни показва светлата страна на тъмния маг Сибин Майналовски. Не е светла като летен ден, по-скоро е като мрачен залез, но с��авнение с полунощната тъма на другите му творби, направо си е за пикник. Има и болка, и мрак, и ебавка с всички и всичко в жанра,и много хумор от правилния, абе има всичко.
Сибин вече влезе в топ 2 на любимите ми български фентъзи писатели, със забележка, че като кажа фентъзи не си представяйте елфи млатещи се с орки и облечени в бяло девици яздещи еднорози.
Няма какво да приказвам има достатъчно ревюта от хора, чието мнение уважавам. Намерете. Прочетете и продължете със „Змии в стените” и „Сянката”, ако сте ги пропуснали.
Макар Сибин да не предупреждава(този път) да не четем книгата, аз да ви предупредя. Всеки който я прочете ще бъде прокълнат до края на живота си, където и да отиде, да се оглежда за една определена обкована дъбова врата. Намери ли я, ще попадне в светове, за които не е и мечтал. Някой приличащи на нашия, някой излезли от книгите на класиците и „класиците” в жанра, а някой сякаш създадени от прекалил с LSD-то принц на Амбър.
Добре дошли в ”Зелената котка”, кръчма съвързваща всички светове и вселени по възможно най-хаотичния начин. Клиентите и са разнообразна сбирщина от магьосници, рицари, джуджета, елфи, твари на мрака и какво ли още не. Редовните посетители - весела, разнообразна и опасна компания от магове, върколаци, вампири, сукуби и естествено една зелена сиамка.
Ще се запознаете с алкохолната гениалност на Джонатан деветте пръста, наперената самоувереност на Били зеленчука и мрачната меланхолия на Тери Сторн, както и много други герои и истории.
„Усмивка в полунощ” ни показва светлата страна на тъмния маг Сибин Майналовски. Не е светла като летен ден, по-скоро е като мрачен залез, но с��авнение с полунощната тъма на другите му творби, направо си е за пикник. Има и болка, и мрак, и ебавка с всички и всичко в жанра,и много хумор от правилния, абе има всичко.
Сибин вече влезе в топ 2 на любимите ми български фентъзи писатели, със забележка, че като кажа фентъзи не си представяйте елфи млатещи се с орки и облечени в бяло девици яздещи еднорози.
Няма какво да приказвам има достатъчно ревюта от хора, чието мнение уважавам. Намерете. Прочетете и продължете със „Змии в стените” и „Сянката”, ако сте ги пропуснали.
April 22, 2017
Толкова чувства излети на хартия. Посвещенията развинтват въображението допълнително. Авторът позволява на нас, читателите, да се докоснем до нещо съкровено - душата му. Някои разкази ме разсмяха. При други... трябваше да поспра и да си поплача, като първокласна лигла.
Някъде из ревютата се спомена, че някои от разказите са "женомразки". Ще прозвучи фройдистко, но явно авторът е преживял доста любовни разочарования, а писането за него е начин да канализира всичко гадно, с което е бил залят. (Тери Сторн да ме поправи, ако някъде греша). Оставам с впечатлението обаче, че вярата в любовта не е съвсем мъртва, а омразата е по-скоро към определен тип жени - "онези", които вместо да гледат мъжа в очите търсят дебелината на... портфейла му (ако все още не се сещате за кои говоря, боя се, че не мога да ви бъда от полза). Затова смятам, че която и да е жена, ако не асоциира сама себе си като част от "онези", не би трябвало да се обижда, засяга, и тем подобни дивотии. :)
Невъзможно ми е да избера любим разказ от сборника. Но ето няколко, които оставиха отпечатъка си в съзнанието ми: "Тази нощ ще танцувам сам", "Понякога се връщам в душата ти", "666 часа", "Бира, магии и пържена цаца" (:D), "Ловецът на спомени", "Целувките на нощта", "Нощта на истината".
Сборникът определено има нужда от редакторска намеса (имам непрофесионално изкривяване и такива неща ми се набиват в очите), но... не намерих сили да махна звездичка заради това. В началото споменах, че автора ни позволява да се докоснем до душата му. Последствията бяха логични - когато се взираш в Мрака достатъчно дълго, Мракът ще с взре в теб.
П.С. - Тери, ако пушех, щях да запаля една. Затова само "Наздраве!".
Някъде из ревютата се спомена, че някои от разказите са "женомразки". Ще прозвучи фройдистко, но явно авторът е преживял доста любовни разочарования, а писането за него е начин да канализира всичко гадно, с което е бил залят. (Тери Сторн да ме поправи, ако някъде греша). Оставам с впечатлението обаче, че вярата в любовта не е съвсем мъртва, а омразата е по-скоро към определен тип жени - "онези", които вместо да гледат мъжа в очите търсят дебелината на... портфейла му (ако все още не се сещате за кои говоря, боя се, че не мога да ви бъда от полза). Затова смятам, че която и да е жена, ако не асоциира сама себе си като част от "онези", не би трябвало да се обижда, засяга, и тем подобни дивотии. :)
Невъзможно ми е да избера любим разказ от сборника. Но ето няколко, които оставиха отпечатъка си в съзнанието ми: "Тази нощ ще танцувам сам", "Понякога се връщам в душата ти", "666 часа", "Бира, магии и пържена цаца" (:D), "Ловецът на спомени", "Целувките на нощта", "Нощта на истината".
Сборникът определено има нужда от редакторска намеса (имам непрофесионално изкривяване и такива неща ми се набиват в очите), но... не намерих сили да махна звездичка заради това. В началото споменах, че автора ни позволява да се докоснем до душата му. Последствията бяха логични - когато се взираш в Мрака достатъчно дълго, Мракът ще с взре в теб.
П.С. - Тери, ако пушех, щях да запаля една. Затова само "Наздраве!".
November 5, 2013
След Сянката - най-противоречивата книга на българския пазар за 2013 година - ред е и на "Усмивка в полунощ" да намери пътя си към сърцата и книжните лавици на любителите на качествено фентъзи, подправено с лек елемент на хорър, много тъга и разочарования. Целият цикъл за легендарната Кръчма "Зелената котка", отдавна любим на читателите в Интернет, вече е събран в пълния си вид като хартиено издание! Тънката психологическа нишка, която минава през цялата книга, ще ви остави дълбоко замислени; хуморът и препратките към отдавна прашасали клишета в жанра ще ви развеселят; единадесетте разказа, които не са публикувани нито в Интернет, нито в антологии, ще ви накарат да се почувствате като колекционер, притежаващ рядко срещано съкровище.
Корицата, която сама по себе си е отделно колекционерско бижу, е създадена от легендата на българския комикс - Петър Станимиров!
44 разказа, които ще ви накарат отново да заобичате фентъзито с марка BG!
Предговорът е дело на "дарк мастъра на българския хорър" - Бранимир Събев:
Следя развитието на Сибин като писател още от началото на хилядолетието. Той беше един от първите родни автори, които пускаха творбите си безплатно в интернет. Още тогава разказите му силно ме впечатлиха – с грабващия си наратив, с резкия, безкомпромисен изказ, с бляскавите, хладни като перфектно наточени остриета метафори и сравнения. За Майналовски важи в пълна сила правилото на Хемингуей: „Как пиша ли? Слагам лист в пишещата машина и просто оставям сърцето ми д�� кърви“. Без съмнение разказите му са силно изстрадани и всеки от тях носи могъщ емоционален заряд. Затова изключително се зарадвах, когато тази година, след 14 години писане най-накрая Сибин се сдоби с първата си книга – сборникът хорър-разкази „Сянката“, който ви препоръчвам най-горещо.
В момента държите в ръцете си втората книга на писателя – колекцията чудесни фентъзи разкази „Усмивка в полунощ“. В нея на практика са събрани всички творби от култовия цикъл за кръчма „Зелената Котка”. Има както стари, така и чисто нови и непубликувани никъде, дори в нета разкази. Освен чудесно фентъзи тук ще откриете, разбира се, и щипка качествен хорър, и много развеселяващ хумор... и, разбира се – тъга. Всичкото, естествено, написано, събрано и поднесено по най-добрия възможен начин, като огромно блюдо, отрупано с ястия от всякакъв вид, цвят и вкус.
И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател – не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд – изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказни, непознати земи – магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение до една интересни.
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ...
Корицата, която сама по себе си е отделно колекционерско бижу, е създадена от легендата на българския комикс - Петър Станимиров!
44 разказа, които ще ви накарат отново да заобичате фентъзито с марка BG!
Предговорът е дело на "дарк мастъра на българския хорър" - Бранимир Събев:
Следя развитието на Сибин като писател още от началото на хилядолетието. Той беше един от първите родни автори, които пускаха творбите си безплатно в интернет. Още тогава разказите му силно ме впечатлиха – с грабващия си наратив, с резкия, безкомпромисен изказ, с бляскавите, хладни като перфектно наточени остриета метафори и сравнения. За Майналовски важи в пълна сила правилото на Хемингуей: „Как пиша ли? Слагам лист в пишещата машина и просто оставям сърцето ми д�� кърви“. Без съмнение разказите му са силно изстрадани и всеки от тях носи могъщ емоционален заряд. Затова изключително се зарадвах, когато тази година, след 14 години писане най-накрая Сибин се сдоби с първата си книга – сборникът хорър-разкази „Сянката“, който ви препоръчвам най-горещо.
В момента държите в ръцете си втората книга на писателя – колекцията чудесни фентъзи разкази „Усмивка в полунощ“. В нея на практика са събрани всички творби от култовия цикъл за кръчма „Зелената Котка”. Има както стари, така и чисто нови и непубликувани никъде, дори в нета разкази. Освен чудесно фентъзи тук ще откриете, разбира се, и щипка качествен хорър, и много развеселяващ хумор... и, разбира се – тъга. Всичкото, естествено, написано, събрано и поднесено по най-добрия възможен начин, като огромно блюдо, отрупано с ястия от всякакъв вид, цвят и вкус.
И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател – не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд – изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказни, непознати земи – магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение до една интересни.
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ...
November 6, 2017
Когато Сиби иска да те разсмее, прави го по-добре от всеки път - и на живо, и с хумористичните си фентъзи разкази, напомнящи ми на свежаря Робърт Асприн.
Но когато иска да ви натъжи, може да плачете с кървави сълзи.
Но когато иска да ви натъжи, може да плачете с кървави сълзи.
March 5, 2019
Сборникът съдържа доста произведения, обединени от факта, че главните (и не само) герои в тях са част от клиентелата на кръчма "Зелената котка". Този формат - поредица разкази в един свят и с общи герои, ми е много на сърце.
Без съмнение, най-сериозно присъства магическото алтер-его на автора - Тери Сторн, чийто хилядолетен живот сякаш е запълнен най-вече с любовни разочарования, между които има и някое приключе��ийце.
Лично на мен любимец ми стана Били Зеленчука, който хем прилича на персонаж от детски анимационен сериал, хем няма нищо общо с това описание...
Стилът е очаквано класен, м��кар че някои произведения да са недостатъчно разгърнати (пр. "Хан Крум и вещицата"), а други - вероятно по-скоро са душеизливане на автора, отколкото нещо, замислено с конкретен сюжет. Няма лошо, но има повторяемост - разочарованието от нежния пол на моменти ми идваше малко в повече.
Има и мега-забавни шеги с писатели и преводачи, а мъчението с уморените членове на Ник Перумов е просто епик!!!
Надявам се на втори сборник за "Зелената котка", и едва ли съм само аз!
П.П. Последният публикуван разказ за баце Тери Сторн (в четвъртия Стрикс) се надявам да се развива след тези тук (както и мисля) - изненадващо позитивен е! 😊
Без съмнение, най-сериозно присъства магическото алтер-его на автора - Тери Сторн, чийто хилядолетен живот сякаш е запълнен най-вече с любовни разочарования, между които има и някое приключе��ийце.
Лично на мен любимец ми стана Били Зеленчука, който хем прилича на персонаж от детски анимационен сериал, хем няма нищо общо с това описание...
Стилът е очаквано класен, м��кар че някои произведения да са недостатъчно разгърнати (пр. "Хан Крум и вещицата"), а други - вероятно по-скоро са душеизливане на автора, отколкото нещо, замислено с конкретен сюжет. Няма лошо, но има повторяемост - разочарованието от нежния пол на моменти ми идваше малко в повече.
Има и мега-забавни шеги с писатели и преводачи, а мъчението с уморените членове на Ник Перумов е просто епик!!!
Надявам се на втори сборник за "Зелената котка", и едва ли съм само аз!
П.П. Последният публикуван разказ за баце Тери Сторн (в четвъртия Стрикс) се надявам да се развива след тези тук (както и мисля) - изненадващо позитивен е! 😊
November 27, 2020
Забавни, трогващи и интересни фентъзи разкази. Кръчма "Зелената котка" е явление в българското фентъзи, което заслужава много повече внимание от разните там лансирани лайна.
Тери Сторн, Били Зеленчука и компания ви чакат за по чашка там, пък ако почерпите, ще се насладите на поредната невероятна история.
Тери Сторн, Били Зеленчука и компания ви чакат за по чашка там, пък ако почерпите, ще се насладите на поредната невероятна история.
August 13, 2014
Здравейте! Още ли сте тук? Забавих се с това представяне, защото времето в "Зелената котка" тече неусетно. Изглежда ти, че са минали няколко час��, а всъщност е цял ден. После се оказва, че си седял няколко месеца.
Какво е "Зелената котка"? Ами кръчма. Понеже не пия (истински нацист съм в това отношение), се разговорих с посетителите на чаша портокалов сок, докато патронесата на заведението - една нежна писана с тревен цвят, се увиваше около краката ми. После се прибрах вкъщи, прочетох тази книга, която изглежда е биографична за няколко от посетителите на таверната и реших да напиша нещо (сори, няма да го изкарам като разказ, макар че исках.).
"Усмивка в полунощ" е сборник... от разкази и от още нещо като разкази. Приличаха ми малко на новелите на Бокачо, доколкото са много на брой, кратки и в голямата си част са по-скоро истории, но не и разкази.
Свързани са или пряко или косвено, поради което е добре да се четат под ред. Някои няма да ги разберете поотделно. Безсмислено е да споменават всеки поименно. Много са. Изключително много, затова ще се задоволя с един общ преглед на нещата.
Повечето истории акцентират на "Зелената котка" и нейните посетители. Това не е обикновена кръчма, а вълшебна. Тя може да се появи във всяка епоха, свят или страна, вероятно не изниква само в Саудитска Арабия... Глупости! Разбира се, че може да се появи и там, но сигурно са и запечатали входа, все пак това е място, в което алкохолът, неприличните истории и майтапите избуяват като бурени след дъжд... или гъбите правеха така?! Без значение. Та ако сте уморени от ежедневието си тук, в някой прашен град като София или пък се намирате на досадна почивка с жената или... ракията е свършила, може да прекрачите прага на заведението и да си прекарате чудесно.
Като влязoх вътре аз твърдо заявих, че няма да пия. Както вече ви казах, Рей Макгавърн - съдържателят, ми наля една чаша с портокалов сок. След това седнах на единственото свободно място, където седеше някакъв тип, облечен изцяло в черно и със сребърен пръстен с пентаграма на ръката. Та той ми подари книжката и каза, че е биографията му. Беше написана от първо лице, а другаде напротив. Говорихме си няколко часа за какво ли не, а после се оказа, че са минали дни (времето тече неусетно там, предупредих ви вече). Тръгнах си с походка, която наподобяваше някоя оплетена шевица или пък възел. Явно г-н Магьосникът беше превърнал сокът в ром, а дори не бях разбрал.
Добре стига. Няма да е разказ-представяне, вече си обещах. Малко или много вече знаете основната идея. Всички герои са забавни чешити, които разказват своите истории в кръчмата или всичко им се случва в самата нея. Докато бях вътре видях как някакво момченце реши да се сбие с пиян Балрог. После ходихме с него да търсим внучки на магьосници, но това е различна история. Най-готиният пи(я)ч за мен беше Джонатан Деветте Пръста. Много прозорлив тип, който може с един замах да разгадае всички тайни на вселената.
Та, това което отличава книгата е дълбоката душевност на героите. Ново е за фентъзито. Там обикновено отделните персонажи са восъчни фигури, които леят кръв, алкохол и магия във всички посоки без много да му мислят.
Даже не съм сигурен, че четях фентъзи. Все едно беше реалният свят. Фантастичното е вплетено в познатото ни и обратното. Авторът е имал определени идеи, които произтичат от съвремието и ги е вплел в фантастичния свят на творението си. Това не е фентъзи, но не е и магически реализъм. Тук реалното е инструмент на нереалното, не обратното. В едно магическо пространство се използва... немагия, за да се покаже нещо, за което думите не стигат. Това е особен стил, който може би ще ви е малко странен отначало, ако сте свикнали с конвенционалното фентъзи. Всичко това се дължи на психологизма.
Ъм... значи имаме жанр, който не съществува, но все пак го има в тази книга. Фентъзи реализъм?! Може би ще се спра на това.
Извън тези полутеоритични бръщолевици искам да ви кажа нещо за хумора. Аз както винаги не мога да се смея на книги. Явно ми има нещо. Какво да се прави. Иначе всички възможни клишета и майтапи от фентъзитата бяха използвани много умело и то с един особен стил. И преди съм чел български автори, които искат, опитват (съзнателно или не) да звучат като западните писатели. Какво "и преди", новите български автори, почти изключително, само това правят. Честно казано повечето опити, които съм виждал завършват с неуспех. Тук обаче не е така. Имах чувството, че чета преводна книга (дори, когато се споменаваше България). Това не е българска литература, а западна. Дори виждах т��чно идиоматичните изрази и как са били преведени. В стила няма нищо, нищо българско. Казвам го нито като хвалба, нито като хула. Вие си решете дали ви харесва или пък не.
... след тази каша, която ви написах... май е време да си легна. Утре трябва да съм в "Котката". Не, не е по работа, просто се чудя какво ли ще се случи там.
Какво е "Зелената котка"? Ами кръчма. Понеже не пия (истински нацист съм в това отношение), се разговорих с посетителите на чаша портокалов сок, докато патронесата на заведението - една нежна писана с тревен цвят, се увиваше около краката ми. После се прибрах вкъщи, прочетох тази книга, която изглежда е биографична за няколко от посетителите на таверната и реших да напиша нещо (сори, няма да го изкарам като разказ, макар че исках.).
"Усмивка в полунощ" е сборник... от разкази и от още нещо като разкази. Приличаха ми малко на новелите на Бокачо, доколкото са много на брой, кратки и в голямата си част са по-скоро истории, но не и разкази.
Свързани са или пряко или косвено, поради което е добре да се четат под ред. Някои няма да ги разберете поотделно. Безсмислено е да споменават всеки поименно. Много са. Изключително много, затова ще се задоволя с един общ преглед на нещата.
Повечето истории акцентират на "Зелената котка" и нейните посетители. Това не е обикновена кръчма, а вълшебна. Тя може да се появи във всяка епоха, свят или страна, вероятно не изниква само в Саудитска Арабия... Глупости! Разбира се, че може да се появи и там, но сигурно са и запечатали входа, все пак това е място, в което алкохолът, неприличните истории и майтапите избуяват като бурени след дъжд... или гъбите правеха така?! Без значение. Та ако сте уморени от ежедневието си тук, в някой прашен град като София или пък се намирате на досадна почивка с жената или... ракията е свършила, може да прекрачите прага на заведението и да си прекарате чудесно.
Като влязoх вътре аз твърдо заявих, че няма да пия. Както вече ви казах, Рей Макгавърн - съдържателят, ми наля една чаша с портокалов сок. След това седнах на единственото свободно място, където седеше някакъв тип, облечен изцяло в черно и със сребърен пръстен с пентаграма на ръката. Та той ми подари книжката и каза, че е биографията му. Беше написана от първо лице, а другаде напротив. Говорихме си няколко часа за какво ли не, а после се оказа, че са минали дни (времето тече неусетно там, предупредих ви вече). Тръгнах си с походка, която наподобяваше някоя оплетена шевица или пък възел. Явно г-н Магьосникът беше превърнал сокът в ром, а дори не бях разбрал.
Добре стига. Няма да е разказ-представяне, вече си обещах. Малко или много вече знаете основната идея. Всички герои са забавни чешити, които разказват своите истории в кръчмата или всичко им се случва в самата нея. Докато бях вътре видях как някакво момченце реши да се сбие с пиян Балрог. После ходихме с него да търсим внучки на магьосници, но това е различна история. Най-готиният пи(я)ч за мен беше Джонатан Деветте Пръста. Много прозорлив тип, който може с един замах да разгадае всички тайни на вселената.
Та, това което отличава книгата е дълбоката душевност на героите. Ново е за фентъзито. Там обикновено отделните персонажи са восъчни фигури, които леят кръв, алкохол и магия във всички посоки без много да му мислят.
Даже не съм сигурен, че четях фентъзи. Все едно беше реалният свят. Фантастичното е вплетено в познатото ни и обратното. Авторът е имал определени идеи, които произтичат от съвремието и ги е вплел в фантастичния свят на творението си. Това не е фентъзи, но не е и магически реализъм. Тук реалното е инструмент на нереалното, не обратното. В едно магическо пространство се използва... немагия, за да се покаже нещо, за което думите не стигат. Това е особен стил, който може би ще ви е малко странен отначало, ако сте свикнали с конвенционалното фентъзи. Всичко това се дължи на психологизма.
Ъм... значи имаме жанр, който не съществува, но все пак го има в тази книга. Фентъзи реализъм?! Може би ще се спра на това.
Извън тези полутеоритични бръщолевици искам да ви кажа нещо за хумора. Аз както винаги не мога да се смея на книги. Явно ми има нещо. Какво да се прави. Иначе всички възможни клишета и майтапи от фентъзитата бяха използвани много умело и то с един особен стил. И преди съм чел български автори, които искат, опитват (съзнателно или не) да звучат като западните писатели. Какво "и преди", новите български автори, почти изключително, само това правят. Честно казано повечето опити, които съм виждал завършват с неуспех. Тук обаче не е така. Имах чувството, че чета преводна книга (дори, когато се споменаваше България). Това не е българска литература, а западна. Дори виждах т��чно идиоматичните изрази и как са били преведени. В стила няма нищо, нищо българско. Казвам го нито като хвалба, нито като хула. Вие си решете дали ви харесва или пък не.
... след тази каша, която ви написах... май е време да си легна. Утре трябва да съм в "Котката". Не, не е по работа, просто се чудя какво ли ще се случи там.
July 26, 2014
След изключително добрия като подбор и изпълнение на страхотно фентъзийно ниво сборник Сянката, с огромно удоволствие научих и за новата книга на Сибин, събрала истории от знаменитата кръчма на зелената котка – по-голяма като обем, съдържаща основно фентъзи и то комично такова. Нещо може би като Кръчмата на Калахан на Спайдър Робинсън, но много, много по-добро. И точно това открих – велико добър стил, уникални идеи, внушително чувство за хумор, едновременно тънко и лесно разбираемо, наистина неочаквани туистове, плюс отбор шашнати образи – юнаци сред които вампири на пости, хилядолетни черни магове с проблем с жените, късополи сукуби, вълшебници – детективи , които си гризат ноктите повече и от мен, изумруденозелена пухава котана, зеленчукоименовани безстрашни магьосници, клуба на отчаяните мъже на женските фолклорни образи – русалии, юди, самодиви - все великолепия на жанра, представени от страшно добър автор по начин, който признавам за майсторски винаги.
Но към това фентъзийно разкошотие, получавате и едно бонусче, което мен лично остави с леко смесени чувства, но вярвам ще се хареса на много от читателите , а именно - в една част от разказите, макар и маскирани умело като още от приключенията на шантавите клиенти на междупространствената кръчма, ще се сблъскате челно с искрено и лично душеразголване на един очевидно чувствителен творец, ставащ твой приятел и довереник с всяка страница история.
Сега, и аз съм си дала своя дан по пътя на разбитите сърца, и съм написала тонове проза, поезия и междустилия с лечебен ефект върху раздраното ми вътрешно Аз, на които ми се е искало да включа и некое и друго посвещение в стил – На Ъ, дано стадо напудрени мамути на виагра го посетят в съня му, или За У – нека всите метеорити на вселената се насипят връз тъпата ти тиква. Но за моята, вероятно постеснена с годините, етична разграничимост, персоналния лимит на себеразкриване е малко като Рубиконска мистификация, която си трябва много смелост да бъде мината без вътрешно изгарящо изчервяване. А Сибин го е прекрачил на един път с такава свръхестествена лекота, че усещането хем е дълбоко смущаващо, хем и достойно за искрено уважение.
Не възприемайте думите ми негативно, свръх персонализирания начин, по който Сибин поднася някои от идеите си , не намалява в никакъв случай качеството на работата му- тя си е вдъхваща фенско страхопочитание независимо от темата, и за мен би било огромно удоволствие да чета още и още от него, даже да го замоля искрено да напише и нещо по-длъжко , може би дори за конкурса на MBG books за фентъзи роман, който тече в момента. Такива трябва да са нашите автори, и дори когато не мога да ги разбера напълно, все пак да мога да им се възхитя за смелостта да бъдат много повече себе си, отколкото може би е прието да бъде показвано.
Но към това фентъзийно разкошотие, получавате и едно бонусче, което мен лично остави с леко смесени чувства, но вярвам ще се хареса на много от читателите , а именно - в една част от разказите, макар и маскирани умело като още от приключенията на шантавите клиенти на междупространствената кръчма, ще се сблъскате челно с искрено и лично душеразголване на един очевидно чувствителен творец, ставащ твой приятел и довереник с всяка страница история.
Сега, и аз съм си дала своя дан по пътя на разбитите сърца, и съм написала тонове проза, поезия и междустилия с лечебен ефект върху раздраното ми вътрешно Аз, на които ми се е искало да включа и некое и друго посвещение в стил – На Ъ, дано стадо напудрени мамути на виагра го посетят в съня му, или За У – нека всите метеорити на вселената се насипят връз тъпата ти тиква. Но за моята, вероятно постеснена с годините, етична разграничимост, персоналния лимит на себеразкриване е малко като Рубиконска мистификация, която си трябва много смелост да бъде мината без вътрешно изгарящо изчервяване. А Сибин го е прекрачил на един път с такава свръхестествена лекота, че усещането хем е дълбоко смущаващо, хем и достойно за искрено уважение.
Не възприемайте думите ми негативно, свръх персонализирания начин, по който Сибин поднася някои от идеите си , не намалява в никакъв случай качеството на работата му- тя си е вдъхваща фенско страхопочитание независимо от темата, и за мен би било огромно удоволствие да чета още и още от него, даже да го замоля искрено да напише и нещо по-длъжко , може би дори за конкурса на MBG books за фентъзи роман, който тече в момента. Такива трябва да са нашите автори, и дори когато не мога да ги разбера напълно, все пак да мога да им се възхитя за смелостта да бъдат много повече себе си, отколкото може би е прието да бъде показвано.
August 20, 2014
Усмивка в полунощ - Сибин Майналовски
Срам не срам чак сега прочитам Усмивка в полунощ на Сибин Майналовски, което погледнато от всяка една страна си е огромен пропуск. Прекрасни светове и култовата кръчма "Зелената котка", характерни герои и образи като Били Зеленчука, Тери Сторн - Вечния човек, Джонатан Деветте пръста и много, много други. Книгата бъка от елфи, джуджета, горгони, сукубуси, троли, гномове и всякакви твари пиещи огромни количества алкохол и забъркващи каши ала Удхаус, но във фентъзи вариант. Реално погледнато книгата е ценна за всеки любител на фентъзито и макар доста от разказите да са хумористично-пиперливи, между тях ще намерите и сериозни творби с истински възгледи за живота, отношенията между хората, истинските чувства.... стига да можете да четете между редовете. Изключите��ен Съби с един изключителен сборник.
Ще завърша с част от предговора, писан от друг писател - Бранимир Събев
"И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател - не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд - изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказки, непознати земи - магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение, до една интересни
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ..."
Срам не срам чак сега прочитам Усмивка в полунощ на Сибин Майналовски, което погледнато от всяка една страна си е огромен пропуск. Прекрасни светове и култовата кръчма "Зелената котка", характерни герои и образи като Били Зеленчука, Тери Сторн - Вечния човек, Джонатан Деветте пръста и много, много други. Книгата бъка от елфи, джуджета, горгони, сукубуси, троли, гномове и всякакви твари пиещи огромни количества алкохол и забъркващи каши ала Удхаус, но във фентъзи вариант. Реално погледнато книгата е ценна за всеки любител на фентъзито и макар доста от разказите да са хумористично-пиперливи, между тях ще намерите и сериозни творби с истински възгледи за живота, отношенията между хората, истинските чувства.... стига да можете да четете между редовете. Изключите��ен Съби с един изключителен сборник.
Ще завърша с част от предговора, писан от друг писател - Бранимир Събев
"И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател - не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд - изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказки, непознати земи - магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение, до една интересни
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ..."
January 31, 2014
Иии - воала, дами и господа! Вече на пазара е втората книга на Сиби - "Усмивка в полунощ"! Вярвам, вече сте чели или имате достатъчно информация за "Сянката". Толкова време мина, откакто той пишеше и изведнъж, през 2013-а - две книги! С гордост мога да заявя, че автор на предговора към този чудесен сборник съм лично аз.
Докато "Сянката" беше повече хорър-сборник, "Усмивката" е повече фентъзи (интересно, също като при мен с "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и предстоящия ми сборник "Пустинния Скорпион":-). Сборника е доста по-обемен, но е учудващо евтин - за 21 коли само 12 лв. Тази чудесна, бомбастична корица е правена не от кого да е, а от титана Петър Станимиров - респект! И, на практика - този сборник съдържа най-най пълният цикъл разкази за кръчма "Зелената котка".
Има фентъзи, има ужаси, има тъга и мъка, но има и много смях! Ще кажа по няколко думи за част от разказите - моля да не ми се сърдите, че няма да правя разбор поотделно на всеки един: та творбите в тази книга са точно 44! И така:
1. Усмивка в полунощ - първият разказ, творбата, от която започва всичко, с която стартира цикъла "Зелената котка". Запознайте се с Тери Сторн, най-великият Тъмен маг, раждал се някога, влезте в култовата кръчма. Първото приключение на Тери ще е свързано с легендарна магическа книга и много красива жена... Значи, може да се обърка всичко. Разказът е публикуван и в последния сборник с разказите от конкурса "Златен Кан" - "Изборът".
2. Критична маса - хумористично разказче за това как всъщност се появяват черните дупки.
3. Замръзналите реки на Амарантия - ей, че хубаво заглавие! Забавна творба с още по-забавен герой - Джонатан Деветте Пръста. Хора, спазвайте личната хигиена! Както казваше покойният Георги Русев като директора Цончев във "Вчера": "Хигиената! Хигиената е майка на прогреса!"
4. Нарисувай ми убийство и Да си мерим четките - чудесни творби с нов персонаж, вдъхновен от човека, направил корицата на този сборник. Запознайте се с Питър Стенли - художник, притежаващ свръхестествена дарба.
5. Били Зеленчука, Били Миротворецът - хохохо, ето я и черната овца на магьосническото сдружение! Не се подлъгвайте от младежкия му вид, от любовта му към алкохола и простотиите, които върши. Човек, който се справя с балрог по-добре от Гандалф и удържа сам две армии, съответно от елфи и от орки да не се избият заслужава най-малкото уважение.
6. Още едно коняче - какво знаете вие за конкурентните кръчми на "Зелената котка"? Знаете ли, че те са "Куцата медуза" и "Сополът на Мерлин"?
7. Бира, магии и пържена цаца - симпатично разказче, влязло и в "Мечове в града".
8. Градинарят - кой каза, че тук няма и хорър? Има, имааа... И то много добър.
9. Пещерата на Прокудените - не, магьосника не е мъртъв... Той ще се завърне! Той винаги се завръща.
10. Стоте живота на Бренда Макалистър - кое е по-тегаво: когато всеки ден някой те трепе и на сутринта се събуждаш, все едно нищо не е било, или когато ти се налага ти да трепеш всеки ден по някого?
11. Последното БГ-Фентъзи - гаврата с бг-фентъзито е... абе трябва да се прочете :-D
12. Неверие - въпреки всичко, приятелите ще ти повдигнат духа. Какво като не искат да те издават и публикуват, да не се е свършил света?
13. Есетата. Тази нощ ще танцувам сам, Понякога се връщам в душата ти, Помня, Реквием за две ръце, и още... Щом антифен на есетата като мен успя да ги оцени, защото стигнаха до него - това ще се случи и с вас. Гарантирам.
А сега, внимание. Който иска да се ��добие с екземпляр от книгата лично от автора с автограф, може да направи следното: а) да го потърси във фейсбук и да му пише на лично съобщение или б) да се появи на Коледния Панаир на Книгата в НДК и да си я вземе от щанда на БГ Книга. Сибин ще е там и ще раздава автографи лично на 14 декември, събота от 16 до 20 часа. А ако сте още по-нетърпеливи, може да се срещнете с него в петък, 6-и декември в бирария "Бавария", кв. Гевгелийски, ул. Попчево № 11, от 17 часа.
За финал - откъсче от предговора:
"И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател - не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд - изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказки, непознати земи - магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение, до една интересни
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ..."
Докато "Сянката" беше повече хорър-сборник, "Усмивката" е повече фентъзи (интересно, също като при мен с "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и предстоящия ми сборник "Пустинния Скорпион":-). Сборника е доста по-обемен, но е учудващо евтин - за 21 коли само 12 лв. Тази чудесна, бомбастична корица е правена не от кого да е, а от титана Петър Станимиров - респект! И, на практика - този сборник съдържа най-най пълният цикъл разкази за кръчма "Зелената котка".
Има фентъзи, има ужаси, има тъга и мъка, но има и много смях! Ще кажа по няколко думи за част от разказите - моля да не ми се сърдите, че няма да правя разбор поотделно на всеки един: та творбите в тази книга са точно 44! И така:
1. Усмивка в полунощ - първият разказ, творбата, от която започва всичко, с която стартира цикъла "Зелената котка". Запознайте се с Тери Сторн, най-великият Тъмен маг, раждал се някога, влезте в култовата кръчма. Първото приключение на Тери ще е свързано с легендарна магическа книга и много красива жена... Значи, може да се обърка всичко. Разказът е публикуван и в последния сборник с разказите от конкурса "Златен Кан" - "Изборът".
2. Критична маса - хумористично разказче за това как всъщност се появяват черните дупки.
3. Замръзналите реки на Амарантия - ей, че хубаво заглавие! Забавна творба с още по-забавен герой - Джонатан Деветте Пръста. Хора, спазвайте личната хигиена! Както казваше покойният Георги Русев като директора Цончев във "Вчера": "Хигиената! Хигиената е майка на прогреса!"
4. Нарисувай ми убийство и Да си мерим четките - чудесни творби с нов персонаж, вдъхновен от човека, направил корицата на този сборник. Запознайте се с Питър Стенли - художник, притежаващ свръхестествена дарба.
5. Били Зеленчука, Били Миротворецът - хохохо, ето я и черната овца на магьосническото сдружение! Не се подлъгвайте от младежкия му вид, от любовта му към алкохола и простотиите, които върши. Човек, който се справя с балрог по-добре от Гандалф и удържа сам две армии, съответно от елфи и от орки да не се избият заслужава най-малкото уважение.
6. Още едно коняче - какво знаете вие за конкурентните кръчми на "Зелената котка"? Знаете ли, че те са "Куцата медуза" и "Сополът на Мерлин"?
7. Бира, магии и пържена цаца - симпатично разказче, влязло и в "Мечове в града".
8. Градинарят - кой каза, че тук няма и хорър? Има, имааа... И то много добър.
9. Пещерата на Прокудените - не, магьосника не е мъртъв... Той ще се завърне! Той винаги се завръща.
10. Стоте живота на Бренда Макалистър - кое е по-тегаво: когато всеки ден някой те трепе и на сутринта се събуждаш, все едно нищо не е било, или когато ти се налага ти да трепеш всеки ден по някого?
11. Последното БГ-Фентъзи - гаврата с бг-фентъзито е... абе трябва да се прочете :-D
12. Неверие - въпреки всичко, приятелите ще ти повдигнат духа. Какво като не искат да те издават и публикуват, да не се е свършил света?
13. Есетата. Тази нощ ще танцувам сам, Понякога се връщам в душата ти, Помня, Реквием за две ръце, и още... Щом антифен на есетата като мен успя да ги оцени, защото стигнаха до него - това ще се случи и с вас. Гарантирам.
А сега, внимание. Който иска да се ��добие с екземпляр от книгата лично от автора с автограф, може да направи следното: а) да го потърси във фейсбук и да му пише на лично съобщение или б) да се появи на Коледния Панаир на Книгата в НДК и да си я вземе от щанда на БГ Книга. Сибин ще е там и ще раздава автографи лично на 14 декември, събота от 16 до 20 часа. А ако сте още по-нетърпеливи, може да се срещнете с него в петък, 6-и декември в бирария "Бавария", кв. Гевгелийски, ул. Попчево № 11, от 17 часа.
За финал - откъсче от предговора:
"И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател - не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд - изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказки, непознати земи - магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение, до една интересни
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ..."
September 7, 2021
За пръв път си позволявам да препоръчам книга, след като съм прочел едва 100 страници или 1/3 от нея. Защо ли? Защото е толкова добра и защото български автор и фентъзи може да съжителстват отлично в едно изречение. Защото макар и да е сборник от разкази, които гравитират около една тема, а именно кръчмата "Зелената котка", която е отправна точка за различни светове и реалности, е гъсто населена с пълнокръвни персонажи, в които човек лесно може да се вклюби. Като тъмния маг с дълбока душевност и меланхоличен романтизъм Джаред Терънс ван Сторн или пък къркащият и пушещ обилно маг-дедектив Джонатан Деветте Пръста или дори самата зелена котка :) .
Сборникът "Усмивка в полунощ" на Сибин Майналовски включва пълния цикъл разкази за кръчма "Зелената котка" и в тях ще намерите хумор, магия, фантастика, фин ужас, обилна гавра с всички фентъзи клишета и много докосваща сърцето тъга. Бих го препоръчал на всички почитатели на Шекли, Пратчет, Робинсън и Зелазни.
Открехнете тежката дъбова врата, прекрачете, вдишайте аромата на водката с 47 билки и пушилист и се потопете в един приказен свят!
П.П.
Чете се отлично на фона на първите два албума на Iron Maiden с Пол Ди'Ано, може би защото той е един от редовните посетители на Зелената котка.
Днес със сигурност ще прочета и оставащите 2/3.
Сборникът "Усмивка в полунощ" на Сибин Майналовски включва пълния цикъл разкази за кръчма "Зелената котка" и в тях ще намерите хумор, магия, фантастика, фин ужас, обилна гавра с всички фентъзи клишета и много докосваща сърцето тъга. Бих го препоръчал на всички почитатели на Шекли, Пратчет, Робинсън и Зелазни.
Открехнете тежката дъбова врата, прекрачете, вдишайте аромата на водката с 47 билки и пушилист и се потопете в един приказен свят!
П.П.
Чете се отлично на фона на първите два албума на Iron Maiden с Пол Ди'Ано, може би защото той е един от редовните посетители на Зелената котка.
Днес със сигурност ще прочета и оставащите 2/3.
September 14, 2014
АВТОР: Сибин Майналовски (първият с това име, познат по писателските земи и в световете, където се появява кръчмата "Зелената котка")
ЗАГЛАВИЕ: Усмивка в полунощ (сборник с разкази и миниатюри за ценители и разбирачи)
ГОДИНА: Лето господне две и тринадесето
СТРАНИЦИ: бая бяха (ама можеше и повече)
ЦЕНА: 12 лв (направо без пари)
КОРИЦА: легендата Питър Стенли... опа! грешка! Петър Станимиров
ПРЕВЕДЕНА НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: Скоро!!!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: Ще има!
Трябва да призная, че когато за първи път видях корицата на "Усмивка в полунощ" си казах следното: "Верно Джош Бролин го канят вече да играе къде ли не, но чак пък да се снима за корица на Сибин!!!" Ама честно ми кажете - не ви ли прилича на него с неподдържани бакенбарди и перхидролена коса? Прилича, разбира се, ама какво от това? Хората обичат познати физиономии. Но няма да говоря за актьорските и фотогенични качества на Джош Бролин, а за тези на другаря Майналовски, който отново поднася сериозна доза проза, за сериозни читатели и ценители с онзи негов сериозен тон и закачлив хумор.
"Усмивка в полунощ" е сборник, който съдържа в себе си всички разкази (написани до 2013 година - оттам нататък има нови) от цикъла "Кръчма "Зелената котка"". Някои от тях аз наричам миниатюри, защото те са по-скоро междинни емоционални изблици, целящи да запознаят читателя с моментните несгоди на магьосника Тери Сторн - основната фигура в поредицата. На страниците на книгата се разхождат герои с имена като Джонатан Деветте ��ръста, Били Зеленчу��а, Питър Стенли - известен художник, Рей Макгавърн - съдържател на "Зелената котка", други магове, дриади, елфи и какви ли още не.
Качеството на произведенията в тази колекция е много високо. Това се доказа от безбройните добри ревюта, които книгата получи от издаването си до сега. Няма да се спирам на отделни разкази, защото това би било повтаряне на една и съща присъда - хубаво, хубаво, хубаво!!! За да не се повтарям както със себе си, така и с колегите блогъри, ще кажа няколко съществени неща, които може би не знаете около "Усмивка в полунощ":
1. Сибин е фанатичен любител на котките. Дотолкова, че да създаде цял цикъл с безчет на брой разкази, въртящи се около кръчма, чийто талисман е зелена котка.
2. Авторът на корицата, Петър Станимиров, е почетен от господин Майналовски с няколко разказа, в които е поканен да бъде главен герой под псевдонима Питър Стенли.
3. Сибин обича да се заиграва с Толкин, Пратчет и някои български фентъзи творци.
4. Предговорът на сборника е от Бранимир Събев - авторът на класическите български книги "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Пустинния скорпион".
5. Любимият ми разказ в сборника е "Да си мерим... четките". Тук маестро Майналовски е писал в съавторство с величието на българското фентъзи... хубу де, няма да се хваля, айде от мен да мине. Този разказ е колаборация между мен и Сибин. Силно е влиянието на Джак Ванс в него.
"Усмивка в полунощ" е чудесен подарък за всички читатели на фентъзито и хумора. Сибин Майналовски ни е подготвил една вкусна порция от своето огромно творчество, подправена с най-добрите съставки на съвременната литература. Емоциите скрити във всеки ред на тази книга са безценни. Силно препоръчвам.
ЗАГЛАВИЕ: Усмивка в полунощ (сборник с разкази и миниатюри за ценители и разбирачи)
ГОДИНА: Лето господне две и тринадесето
СТРАНИЦИ: бая бяха (ама можеше и повече)
ЦЕНА: 12 лв (направо без пари)
КОРИЦА: легендата Питър Стенли... опа! грешка! Петър Станимиров
ПРЕВЕДЕНА НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: Скоро!!!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: Ще има!
Трябва да призная, че когато за първи път видях корицата на "Усмивка в полунощ" си казах следното: "Верно Джош Бролин го канят вече да играе къде ли не, но чак пък да се снима за корица на Сибин!!!" Ама честно ми кажете - не ви ли прилича на него с неподдържани бакенбарди и перхидролена коса? Прилича, разбира се, ама какво от това? Хората обичат познати физиономии. Но няма да говоря за актьорските и фотогенични качества на Джош Бролин, а за тези на другаря Майналовски, който отново поднася сериозна доза проза, за сериозни читатели и ценители с онзи негов сериозен тон и закачлив хумор.
"Усмивка в полунощ" е сборник, който съдържа в себе си всички разкази (написани до 2013 година - оттам нататък има нови) от цикъла "Кръчма "Зелената котка"". Някои от тях аз наричам миниатюри, защото те са по-скоро междинни емоционални изблици, целящи да запознаят читателя с моментните несгоди на магьосника Тери Сторн - основната фигура в поредицата. На страниците на книгата се разхождат герои с имена като Джонатан Деветте ��ръста, Били Зеленчу��а, Питър Стенли - известен художник, Рей Макгавърн - съдържател на "Зелената котка", други магове, дриади, елфи и какви ли още не.
Качеството на произведенията в тази колекция е много високо. Това се доказа от безбройните добри ревюта, които книгата получи от издаването си до сега. Няма да се спирам на отделни разкази, защото това би било повтаряне на една и съща присъда - хубаво, хубаво, хубаво!!! За да не се повтарям както със себе си, така и с колегите блогъри, ще кажа няколко съществени неща, които може би не знаете около "Усмивка в полунощ":
1. Сибин е фанатичен любител на котките. Дотолкова, че да създаде цял цикъл с безчет на брой разкази, въртящи се около кръчма, чийто талисман е зелена котка.
2. Авторът на корицата, Петър Станимиров, е почетен от господин Майналовски с няколко разказа, в които е поканен да бъде главен герой под псевдонима Питър Стенли.
3. Сибин обича да се заиграва с Толкин, Пратчет и някои български фентъзи творци.
4. Предговорът на сборника е от Бранимир Събев - авторът на класическите български книги "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Пустинния скорпион".
5. Любимият ми разказ в сборника е "Да си мерим... четките". Тук маестро Майналовски е писал в съавторство с величието на българското фентъзи... хубу де, няма да се хваля, айде от мен да мине. Този разказ е колаборация между мен и Сибин. Силно е влиянието на Джак Ванс в него.
"Усмивка в полунощ" е чудесен подарък за всички читатели на фентъзито и хумора. Сибин Майналовски ни е подготвил една вкусна порция от своето огромно творчество, подправена с най-добрите съставки на съвременната литература. Емоциите скрити във всеки ред на тази книга са безценни. Силно препоръчвам.
January 28, 2014
В кръчма “Зелената котка” никога не е скучно: http://knigolandia.info/book-review/y...
След “Сянката” доста скоро дойде и следващият сборник с жанрови, този път преимуществено фентъзи, разкази от Сибин Майналовски – книгата е и част от една видимо засилваща се струя от книги от млади (в широкия смисъл) наши автори, които успяват все по-лесно да стигнат до читателите. “Усмивка в полунощ” за тъга остави в мен по-смесени впечатления от предния сборник.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/y...
След “Сянката” доста скоро дойде и следващият сборник с жанрови, този път преимуществено фентъзи, разкази от Сибин Майналовски – книгата е и част от една видимо засилваща се струя от книги от млади (в широкия смисъл) наши автори, които успяват все по-лесно да стигнат до читателите. “Усмивка в полунощ” за тъга остави в мен по-смесени впечатления от предния сборник.
БГкнига
http://knigolandia.info/book-review/y...
September 3, 2014
Вече съм по средата на книжката, която чета в момента, но много искам да я похваля малко по-предварително, нека това да е коледен подарък за тези, които четат блога. Без дълги въведения представям сборника „Усмивка в полунощ“ от Сибин Майналовски, който пресъздава един изключително богат фентъзи свят. От много отдавна исках да чета качествена фантастика, която да е едновременно сериозна, но и лесна за четене. Е, удоволствието се разкри още с първите прочетени страници, защото разказите са много добре написани и наистина въвличат в историите на кръчмата „Зелената котка“. Персонажите мога да ги нарека „колоритни“, макар че и това би било слабо нарицателно , всички герои са страхотни и наистина са представени толкова „живо“, че имам чувството, че наистина съществуват.
Любимият ми маг Тери Сторн е страхотен персонаж, който със сигурност би се харесал на всеки фентъзи фен. Разказите са написани с голямо въображение и бонус за мен са връзките с велики творения на световната фантастика. Книгата е много подходяща за четене сега – по време на празниците, защото действително успява да ме пренесе отвъд терзанията на всекидневието. Вече дори си мечтая да намеря „Зелената котка“, дано наистина подобно място съществува на тази земя.
Любимият ми маг Тери Сторн е страхотен персонаж, който със сигурност би се харесал на всеки фентъзи фен. Разказите са написани с голямо въображение и бонус за мен са връзките с велики творения на световната фантастика. Книгата е много подходяща за четене сега – по време на празниците, защото действително успява да ме пренесе отвъд терзанията на всекидневието. Вече дори си мечтая да намеря „Зелената котка“, дано наистина подобно място съществува на тази земя.
Read
May 22, 2016Много ми харесаха историите за "Зелената котка"! Беше интересно и забавно да чета за Били Зеленчука, Джонатан Деветте пръста и разбира се, за Тери Сторн, както и за Клуба на отчаяните съпрузи ;) Най-сетне някой, който не се страхува да подиграва автори като Дж. Р. Р. Мартин, Толкин и пр. Е, като представител на женското съсловие, някои от разказите ми се сториха прекалено мрачни и прекалено женомразки, но... всеки има право на мнение...
July 8, 2016
Ей, честно да ти кажа, тази книжка я взех като допълнение към Писъци, защото беше в промоция. . . е, оказа се, че тя ми хареса много повече от "Писъци" - където, да си призная, всички разкази ми стояха малко изкуствено...Тук образите са страхотни, книгата е пълна с чувство. . . прииска ми се да напишеш един роман с тези герои. . . първа ще си го купя :)
December 5, 2017
Давам на сборника една голяма четворка.Не че наистина не го харесвам достатъчно за пълната оценка,но защото ми се иска Сибин да напише нещо още по-добро, защото може. Нека знае, че е на крачка от върха, но все още има какво да направи, и да го направи още по-добре.
Пиши, Сибине,пиши!
Пиши, Сибине,пиши!
February 17, 2014
Един сборник, който може да бъде сравнен само с кроткранцските хумпъртунтъри от Рах На'аг!!!
July 6, 2016
С риск да ядосам автора и някой ден да видя посвещение (тука много се възгордях нещо):
„На Н., чийто брой палци е повече от мозъчните гънки!“
Ще се изкажа искрено.
Чела съм доста истории и преди за небезизвестната кръчма „Зелената котка“ и щом разбрах, че в ръцете си държа сборник с разкази за приключенията на Тери Сторн, Джонатан Деветте пръста и любимият ми: Били Зеленчука, бях:
Всичко прекрасно: Нощ; звезди; луна; бутилка вино; кутия цигари; „Ария“; воя на допълнителните накрайници към гърнета на Голфовете, минаващи под терасата ми; а в ръцете ми се подвизава „Усмивка в полунощ“… обаче, както става във всички приказки, стигнах до ония разкази, относно гадните твари: простодушните, тъпите, сребролюбките, незадоволените и прочее създания (няма да цитирам). Прочетох един… прочетох втори, на третия ми идеше да поръся страниците със сол и черен пипер, да ги разкъсам, да си ги напъхам в устата и докато дъвча да гледам лудо и да пускам лиги. Но, знаех, че по пътя ще намеря и истории, които не са относно чудовищата с каменни сърца, та продължих нататък.
Е, по някое време ми хрумна и „великата идея“ да седна и аз да напиша нещо като хорър разказ, с асортимент от здрава корда, наточен воблер, карбонов телескоп и няколко метра черъвца, увити около него… красота среди бегущих!…
„На Н., който не само забрави да си плати наема, не само ми открадна прахосмукачката, ами ми гепи и въдиците!“
Все пак, аз си оставам твърд фен на „Зелената котка“, повечето страници ми доставиха истинско удоволствие, а корицата е ммм… така че преглътнах трактатите и зачуках в мозъка си, само онова дето ми се нрави… като една истинска, при това руса, жена!
„На Н., чийто брой палци е повече от мозъчните гънки!“
Ще се изкажа искрено.
Чела съм доста истории и преди за небезизвестната кръчма „Зелената котка“ и щом разбрах, че в ръцете си държа сборник с разкази за приключенията на Тери Сторн, Джонатан Деветте пръста и любимият ми: Били Зеленчука, бях:
Всичко прекрасно: Нощ; звезди; луна; бутилка вино; кутия цигари; „Ария“; воя на допълнителните накрайници към гърнета на Голфовете, минаващи под терасата ми; а в ръцете ми се подвизава „Усмивка в полунощ“… обаче, както става във всички приказки, стигнах до ония разкази, относно гадните твари: простодушните, тъпите, сребролюбките, незадоволените и прочее създания (няма да цитирам). Прочетох един… прочетох втори, на третия ми идеше да поръся страниците със сол и черен пипер, да ги разкъсам, да си ги напъхам в устата и докато дъвча да гледам лудо и да пускам лиги. Но, знаех, че по пътя ще намеря и истории, които не са относно чудовищата с каменни сърца, та продължих нататък.
Е, по някое време ми хрумна и „великата идея“ да седна и аз да напиша нещо като хорър разказ, с асортимент от здрава корда, наточен воблер, карбонов телескоп и няколко метра черъвца, увити около него… красота среди бегущих!…
„На Н., който не само забрави да си плати наема, не само ми открадна прахосмукачката, ами ми гепи и въдиците!“
Все пак, аз си оставам твърд фен на „Зелената котка“, повечето страници ми доставиха истинско удоволствие, а корицата е ммм… така че преглътнах трактатите и зачуках в мозъка си, само онова дето ми се нрави… като една истинска, при това руса, жена!
February 8, 2015
Забавен и увлекателен сборник с хапливи, саркастични и замислящи разкази. Признавам си, че самосъжалението в една част ми дойде малко еднообразно, но то просто прави общия мотив предвидим, а не досаден.
Четири звездички - само заради това, че е можело по-уверено да се намеси редакторска ръчица тук-там, и заради криминалните загадки (какво да правя, обичам да имам улики, с които реално да мога да разгадая загадката).
Четири звездички - само заради това, че е можело по-уверено да се намеси редакторска ръчица тук-там, и заради криминалните загадки (какво да правя, обичам да имам улики, с които реално да мога да разгадая загадката).
August 5, 2018
Съжалявам, че поставям толкова ниска оценка. Започнах да чета с високи очаквания, които, донякъде оставаха оправдани в началото на сборника, независимо, че повечето истории ми звучаха някак незавършени. Реших, че по-нататък незавършеното ще намери своя край. Уви, не се случи. Колкото повече четях, толкова повече забавните, иронично-саркастични разкази се превръщаха в кратки истории на тема "Колко ужасни са жените". Не съм феминистка, просто ми стана безкрайно досадно. Във втората половина от книгата фентъзи елементите бяха просто украса към неспиращо мрънкане за разбито сърце, излъган мъж, нечестиви жени. И, докато в началото на четенето препратките към творчеството на Толкин, Тери Пратчет, Дъглас ми се струваха забавни, то в края ги намирах за страшно неуважителни предвид това за какво всъщност се разказва в историите.
October 22, 2019
Не можах да издържа до края. Подигравателно звучащите препратки към световете на Толкин, Зелазни, Едингс, Пратчет и тн с нищо не допринасят към историите. Обобщаването на женските образи и приравняването им към общ знаменател "курва" (простете езика) ми беше безкрайно неприятно. Не че няма такива, но определено не всички са така. В общи линии слаба творба. 😐
May 26, 2022
Уникален сборник. Просто всички разкази са страхотни. Мога да препрочитам отново и отново всяка история за Тери Сторн и за Били зеленчука.
July 30, 2016
Светът на 'Зелената Котка' е богат, разноцветен, но и доста подобен на нашия. В него има много алкохол, запомнящи се персонажи, и персонални драми. Има и много болка и отмъщение. Това е една разновидна колекция, която се движи от леки забавни разкази, към сатира, която да те събори под масата (като 'Последното БГ фентъзи'), но и към сърцераздиращи човешки отношения ('Прощаване с Магьосника'). Дори има и малко хорър ('Градинарят', 'Стоте Живота на Бренда Макалистър'). Като цяло, по нещо за всеки.
December 4, 2018
Не знам как да го кажа, без да обидя някого, но идеята, че първият разказ, с фабула измислена от третокласник, е спечелил някакви награди за фантастика, ми се вижда толкова смехотворна, че чак не мога да й повярвам. Признавам, много по-нататък от първите два-три разказа не стигнах.
February 2, 2016
I love it! The horror, the laughter, the sad stories ....
P.S. : I wish the last ones were a little bit less, but hey, life's not always happy.
P.S. : I wish the last ones were a little bit less, but hey, life's not always happy.
September 24, 2019
Оригинално и много приятно за четене фентъзи.
Displaying 1 - 28 of 28 reviews