Направо към съдържанието

Александър Бек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Бек
Роден21 декември 1902 г. (стар стил)
Починал2 ноември 1972 г. (69 г.)
Професияписател
Националност Русия
 СССР
Активен период1939 – 1972
Жанристорически роман, военен роман, биография
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Волоколамското шосе“
ДецаТатяна Бек
Уебсайт

Александър Бек е руски писател, автор на произведения в жанровете исторически военен роман, съвременен роман и романизирана биография.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Бек е роден на 3 януари 1903 г. в Саратов, Руска империя. Баща му е военен лекар, главен лекар на военната болница. Израства в Саратов. След завършване на средното си образование на 16 г. постъпва в Червената армия. В Гражданската война се бие на източния фронт, където е ранен. Забелязва го главният редактор на дивизионния вестник, който му възлага няколко репортажа.

След войната работи в Московския кожарски завод, като едновременно пише материали за в „Правда“ и „Рабочая Москва“. После става постоянен сътрудник на вестници и участва като литературен критик и рецензент по страниците на „Комсомольская правда“, „Известия“, списание „Новый мир“ и др. Във връзка с това обикаля много места в СССР.

Първата му повест „Курако“ е публикувана през 1939 г. и е посветена на създателя на школата на руските високопещници Михаил Константинович Курако. Увлечен в патоса на първите петилетки в СССР пише много очерци и разкази за различни майстори стоманолеяри и работници. Те са издадени в сборниците „Високопещници“ (1946) и „Тимофей Отвореното сърце“ (1948).

В годините на Великата отечествена война той постъпва в Московското народно опълчение. Участва във военните действия като военен кореспондент до края на войната в Берлин. По това време пише най-известния си роман „Волоколамското шосе“, който е публикуван през 1945 г. Негови продължения са романите „Панфиловци на първа линия“ и „На другия ден“.

През 1956 г. е публикуван романът му „Талант: Животът на Бережков“, разказващ за сложния творчески път на талантливия конструктор и създателя на първия мощен съветски авиомотор Александър Микулин.

Александър Бек умира на 2 ноември 1972 г. в Москва, СССР.

  • Курако (1939, перераб. изд. 1953)
  • Доменщики (1946) – сборник
  • Тимофей – открытое сердце (1948) – сборник
  • Зерно стали (1950)
  • Талант: Жизнь Бережкова (1956)
    Талант: Животът на Бережков – [съветски авиоконструктор], изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Бора Друмева
  • Почтовая проза. Воспоминания, статьи, письма (1968)
  • Новое назначение, Франкфурт-на-Майне (1972)
    Ново назначение, изд.: „Народна култура“, София (1988), прев. Теменужка Ангелова
  • В последний час (1972) – разкази и повести
    В последния час, Държ. воен. изд. (1976), прев. Сидер Флорин
  • На своем веку (1975)

Поредица „Волоколамското шосе“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Волоколамское шоссе (1945)
    Волоколамското шосе, изд. „БРП [к.]/БКП“ (1946-1949), прев. Александър Пешев
    Волоколамското шосе, Държ. воен. изд. (1962), прев. Сидер Флорин
    Волоколамското шосе, изд.: „Народна култура“, София (1968, 1985), прев. Сидер Флорин
  • Резерв генерала Панфилова (1961)
    Панфиловци на първа линия, изд.: ОФ, София (1965), прев. Марко Марчевски
  • На другой день (1967 – 1970) – недовършен роман
    На другия ден, изд.: „Народна култура“, София (1990), прев. Теменужка Ангелова
  • 1979 Талант – по романа „Талант (Жизнь Бережкова)
  • 1983 День командира дивизии – по новелата „День командира дивизии“ в сборника „Несколько дней“
  • 1990 Канувшее время – по романа „Новое назначение
  • 1967 За нами Москва – по романа „Волоколамското шосе