Направо към съдържанието

Бъзови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бъзови
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Лугачкоцветни (Dipsacales)
семейство:Бъзови (Caprifoliaceae)
Научно наименование
Juss., 1789
Синоними
  • Diervillaceae Pyck, 1998
  • Dipsacaceae Juss., 1789
  • Linnaeaceae Backlund, 1998
  • Morinaceae Rafinesque, 1820
  • Valerianaceae Batsch, 1802
Бъзови в Общомедия
[ редактиране ]

Бъзови[1], също нокътови,[2] (Caprifoliaceae) са семейство покритосеменни растения от разред Лугачкоцветни, състоящо се от около 890 вида, обединени в 31[3] или 33[4] рода. Имат почти космополитно разпространение с изключение на тропическите области на Африка и с най-голяма концентрация в източните части на Северна Америка и Източна Азия.

Цъфтеж на Lonicera caprifolium . 1, Плодове; 2, хоризонтален план на цвете.

Цъфтящите растения в това семейство са предимно храсти и лози, по-рядко билки. Включват някои декоративни градински растения, отглеждани в региони с умерен климат. Листата са предимно срещуположни, без прилистници (придатъци в основата на листната дръжка или петурата) и могат да бъдат вечнозелени или широколистни. Цветовете са с тръбеста форма на фунийка или камбанка, обикновено с пет разпръснати навън дялове или точки и често са ароматни. Обикновено образуват малка чашка с малки прицветници. Плодът в повечето случаи е зрънце или костилка. Родовете Diervilla и Weigela имат капсуловидни плодове, докато Heptacodium има семенца.

Възгледите за класификацията на ниво семейство на традиционно приетите Бъзови и други растения от разред Лугачкоцветни са значително преразгледани през последните десетилетия. Повечето ботаници сега приемат преместването на два от най-познатите членове на това семейство, бъзът и калината, в семейство Мешковицови.

Няколко други семейства от по-широко разглежданите Бъзови са разграничени от някои, но не от всички автори; те се третират като подсемейства в списъка на избраните родове по-долу, заедно с приблизителния брой видове.[5]

Подсемейство Caprifolioideae

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Diervilloideae

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Dipsacoideae

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Heptacodieae

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Linnaeaoideae

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Morinoideae

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Triplostegia

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Valerianoideae

[редактиране | редактиране на кода]

Растенията, принадлежащи към това семейство, са главно издръжливи храсти или лози с декоративна стойност, много от които са популярни градински храсти, особено видове, принадлежащи към родовете Абелия, Орлови нокти и Weigela.

Някои видове обаче, като Lonicera japonica, са се превърнали в инвазивни плевели извън местните им ареали.

  1. Закон за биологичното разнообразие // www.Lex.bg. Посетен на 19 януари 2013.
  2. Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 86-87.
  3. Caprifoliaceae // Angiosperm Phylogeny Website, version 14. Посетен на 2022-09-27. (на английски)
  4. Caprifoliaceae Juss. // Plants of the World Online. Kew Science. Посетен на 2022-09-27. (на английски)
  5. List of Genera in CAPRIFOLIACEAE // Angiosperm Phylogeny Website, version 14. Посетен на 2022-09-27. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Caprifoliaceae в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​