Направо към съдържанието

Вагаршапат

Вагаршапат
на арменски: Վաղարշապատ
— Град —
Знаме
      
Герб
Eчмиадзинската катедрала
Eчмиадзинската катедрала
40.1728° с. ш. 44.2925° и. д.
Вагаршапат
Страна Армения
ОбластАрмавирска област
Площ13 km²
Надм. височина853 m
Население57 500[1] души (2010)
Основаване2 век пр.н.е.
Телефонен код+374 (231)
Официален сайтejmiatsin.am
Вагаршапат в Общомедия

Вагаршапа́т (на арменски: Վաղարշապատ) е град в Армавирска област на Армения, един от най-значимите културни и религиозни центрове на страната.

От 2 век пр.н.е. тук съществува град Вардкесаван, чието название идва от лично име и арменската дума аван – „селище“. През 40-те години на I век, цар Вагаршак обгражда селището със стени и го нарича на себе си, Вагаршапат – „град на Вагарша“ (на персийски: апат, абад – „селище, град“)[2] През 24 век градът е столица на Велика Армения. В центъра му се намира църква, построена през 303 г. на мястото, където, според легендата, на Григорий Просветител се явява Христос. В памет на това събитие, църквата получава името Ечмиадзин – букв. „Където слезе единородния“. През 1945 г. Вагаршапат е преименуван на Ечмиадзин (на арменски: Էջմիածին) по името на намиращия се тук Ечмиадзински манастир – резиденция на католикоса на Всички арменци, център на Арменската апостолическа църква. През 1992 г. градът си възвръща предишното име, но в ежедневието се използват и двете имена.

Вагаршапат е разположен на Араратската равнина, на 15 km от жп станцията Ечмиадзин и на 30 km западно от Ереван. Населението му е 57,5 хиляди жители (2010).

Ечмиадзин, или Учкилиса на карта от 1723 г. Автор Гийом Делил.

Цар Вагарш I[3] в началото на II век основава нова столица на Велика Армения на мястото на селището Вардкесаван.[3] Градът е основен духовен център на Арменската апостолическа църква.[3]

В ново време градът е известен също и с тюркското си название Учкилиса, означаващо „три църкви“.[4][5]

В Ечмиадзин при съветската власт работят заводи за пластмаса, домакински метални изделия, клон на арменското производствено обединение „Електрон“, клон на сдружение „Армсувенир“. Има хранително-вкусова промишленост (винарски завод, консервен завод и др), приборостроителен завод (в града го наричат „Вертолетния завод“), производство на строителни материали и др.

Образование и култура

[редактиране | редактиране на кода]

Има клубно-библиотечен техникум, краеведски музей, филиал на Арменската държавна картинна галерия, къща музей на поета И. М. Йоанисян, музей на композитора С. Комитас. През 1995 г. в Ечмиадзин е основан Университет „Григор Лусаворич“ с медицински колеж и лицей.

Храмове в Ечмиадзин

[редактиране | редактиране на кода]

Ечмиадзин е историческият център на арменската апостолическа църква. В града се намират манастира с резиденцията на католикоса, Ечмиадзинската катедрала, богословски учебни заведения. Катедралата, във вид на обикновена базилика, е построена през 303 г. скоро след въвеждането в Армения на християнството като държавна религия, след това е реновирана през 5 и 7 век. Камбанарията е построена през 165358 г., ризницата – през 1869 г.

В интериора на катедралата има стенописи, създадени в началото на 17 и 18 век (Овнатан Нагаш), както и в края на 18 век (О. Овнатанян). В комплекса на манастира са включени трапезария (първата половина на 17 век), гостилница (в средата на XVIII век), къщата на католикоса (1738 – 1741), училище (1813), каменен водоем (1846) и други постройки. В съветско време са изградени множество жилищни домове и обществени сгради.

В Ечмиадзин също така се намират църквата „Св. Рипсиме“ (618), куполната базилика „Св. Гаяне“ (630, реставрирана през 1652) с гавит (1683), църквата „Шокагат“ (1694). В катедралата се намира музей с колекция от произведения на средновековно на декоративно-приложното изкуство (основан през 1955 г.).

Катедралата от 4 век, обновена през 5 век Църквата „Св. Гаяне“, 630 г. Църквата „Св. Рипсиме“, 618 г.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Население Армении – Армстат
  2. Поспелов, Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц. Москва, «Русские словари», 1998. ISBN 5-89216-029-7. с. 372 с. (на руски)
  3. а б в Эчмиадзин // Большая Советская Энциклопедия. Архивиран от оригинала на 2018-01-30. Посетен на 6 април 2017 г. (на руски)
  4. Коллекция карт Девида Ремзи
  5. Mirza Yusuf Nersesov[неработеща препратка].
  • Арутюнян В. М. Эчмиадзин. – М., 1958.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вагаршапат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​