Ералдо Монцельо
Ералдо Монцельо | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | 5 юни 1906 г. | ||||||||
Починал | 3 ноември 1981 г. Торино, Италия | ||||||||
Ръст | 173 см | ||||||||
Пост | Защитник | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Ералдо Монцельо в Общомедия |
Ералдо Монцельо (на италиански: Eraldo Monzeglio) е бивш италиански футболист, защитник и треньор.[1]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]В деветнадесетгодишната си кариера като защитник, която продължава от 1924 до 1943 г., той играе за Казале, Болоня и Рома. С Болоня той е шампион от сезон 1928/29, спечелвайки и 2 турнира „Митропа“ през 1932 и 1934 г.
На международно ниво, Монцельо играе за италианския национален отбор 35 пъти, с който също печели два финала на Световното първенство по футбол през 1934 и 1938 г. Заедно с Джузепе Меаца и Джовани Ферари е един от тримата италиански футболисти, които печелят 2 световни първенства.[2][3]
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки успехите и славата си като футболист, след края на Втората световна война обаче, Монцельо първоначално привлича негативи, заради политическите си възгледи и близкото си приятелство с италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини, както и ролята му на личен треньор на Мусолини.[4][5] Монцельо по-късно става треньор, ръководи италианските отбори Комо, Про Сесто, Наполи, Сампдория, Ювентус, както и Кясо в Швейцария. Ералдо Монцельо умира в Торино на 3 ноември 1981 г. на 75-годишна възраст. През 2013 г. той е посмъртно включен в Италианската футболна зала на славата.[6]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Футболист
[редактиране | редактиране на кода]- Болоня
- Серия А: 1928/29
- Купа Митропа: 1932, 1934
- Италия
- Купа на Централна Европа по футбол: 1927/30, 1933/35[7][8]
- Световно първенство по футбол: 1934, 1938
Треньор
[редактиране | редактиране на кода]- Наполи
- Серия Б: 1949/50
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Световно първенство отбор на турнира: 1934[9]
- Семинаторе д'оро: 1959/60
- Зала на славата на Италия по футбол: 2013 (посмъртно)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Eraldo MONZEGLIO // Il Pallone Racconta, 17 май 2013. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
- ↑ Record e Curiosità // La Repubblica. Посетен на 6 май 2016. (на италиански)
- ↑ Presenze // la Repubblica. Посетен на 3 май 2016. (на италиански)
- ↑ Oreste Giannetta. Tanti auguri a... Eraldo Monzeglio // Tutto Mondiali, 5 юни 2014. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
- ↑ Massimo Iaretti. Eraldo Monzeglio, calciatore in camicia nera // Il Torinese, 27 декември 2014. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
- ↑ Hall of fame, 10 new entry: con Vialli e Mancini anche Facchetti e Ronaldo // La Gazzetta dello Sport, 27 октомври 2015. Посетен на 27 октомври 2015. (на италиански)
- ↑ Monzeglio, Eraldo // FIGC. Посетен на 15 ноември 2015. (на италиански)
- ↑ Roberto Di Maggio. Eraldo Monzeglio - International Appearances // RSSSF, 21 април 2011. Посетен на 15 ноември 2015.
- ↑ FIFA World Cup Awards: All-Star Team // Архивиран от оригинала на 30 юни 2016. Посетен на 15 ноември 2015.
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eraldo Monzeglio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |