Каридица
| Каридица Καρυδίτσα | |
| — село — | |
  Каридица  Каридица  Каридица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | 818 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50150 |
Каридѝца или Спу̀рта (на гръцки: Καρυδίτσα, до 1927 година Σπούρτα, Спурта[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 610 m надморска височина,[2] на 6 km южно от Кожани.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Спурта има 20 домакинства с 90 жители.[4]
В края на ХІХ век Спурта е гръцки християнски чифлик в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Последният собственик на чифлика преди анексията от Гърция в 1912 година е Мури бей. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1866 година.[5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Скорта (Scorta) живеят 280 гърци.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Спарта има 108 гърци.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спарта е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 21 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Спурта (Σπούρτα), Кожанска каза, живеят 115 гърци елинофони християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спарта (Sparta) има 105 гърци.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спурта остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Каридица.[2]
Населението традиционно произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 230[2] | 267[2] | 327[2] | 465[2] | 596[2] | 734[2] | 720[2] | 899[2] | 949[2] | 953 | 904 | 818 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 327. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ Saint John the Theologian – Karyditsa // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 31 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
