Направо към съдържанието

Обикновен магданоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновен магданоз
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Сенникови (Apiaceae)
триб:Apieae
род:Магданоз (Petroselinum)
вид:Обикновен магданоз (P. crispum)
Научно наименование
Fuss, 1866
Синоними
  • Apium crispum Mill., 1768
Обикновен магданоз в Общомедия
[ редактиране ]
Магданоз
Parsley, fresh
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Калций, Ca138 mg
Желязо, Fe6.2 mg
Магнезий, Mg50 mg
Фосфор, P58 mg
Калий, K554 mg
Натрий, Na56 mg
Цинк, Zn1.07 mg
Мед, Cu0.149 mg
Манган, Mn0.16 mg
Селен, Se0.1 μg
  Други
Обикновен магданоз в Общомедия

Обикновеният магданоз (Petroselinum crispum) е светлозелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин.

Като подправка се използват два вида магданоз – къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.

Магданозът е от едно семейство заедно с морковите и целинатаСенникови (Apiaceae).

Български названия

[редактиране | редактиране на кода]

В някои северни български диалекти магданозът се нарича мерудия. В Ловешка и Търновска област се ползва масово думата мерудия или мюрдия. Думата магданоз почти не се използва и дори голяма част от населението не знае, че магданоз и мерудия е едно и също. Тази дума е с твърде стар произход и се предполага, че в множествено число (мерудии) е обозначавала всички зелени подправки. Доказателство в подкрепа на тази хипотеза е, че в различни български диалекти с думата мерудия се обозначават различни видове подправки. В някои диалекти се приема за друго име на сминдух. Най-вероятно думата мерудия произлиза от новогръцката дума μυρωδιά със значение „мирис, ухание“. Съществувала и в средновековния гръцки език и има древногръцки произход. От същия корен и също от гръцки произход е българската думи „мириша“, „мирис“ и „миризма“, както и думата „миро“.

Съществуват и български говори, в които се използва и славянското петрушка или петръшка, което етимологически е старобългарското название, означаващо 'петовърха' (петовръшка) (връх => връшка, като във Връшка чука). Магданозът е наричан с това име от старите българи заради външния вид на листните клонки, които се 'разклоняват' с 5 връхчета. В някои преходни западни говори наричат магданоза и със сърбохърватската дума першин.

В някои региони широколистния (къдрав) магданоз се нарича зеленѝя (заменяйки популярното – мерудия) и се приема за подправка (растение) различно от магданоз, служещо като подправка предимно за придаване на цвят (а не аромат, който обикновено липсва, или е слаб).

В някои Балкански държави широколистния магданоз, освен като подправка се използва и като зеленчук – основа за салата от магданоз със сол и други подправки.