Направо към съдържанието

Олга Кобилянска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Кобилянска
Кобилянська Ольга Юліанівна
украинска писателка и феминистка
украинска писателка и феминистка
Родена27 ноември 1863 г.
Починала21 март 1942 г. (78 г.)
НационалностАвстро-Унгария, Кралство Румъния
Олга Кобилянска в Общомедия

Олга Юлианивна Кобилянска (на украински: Кобилянська Ольга Юліанівна) е украинска модернистка писателка и феминистка.

Кобилянска през 1888 г.

Кобилянска е родена на 27 ноември 1863 г. в Гура Гомора (Гума Гуморулуй), Буковина, Австро-Унгария, днес в окръг Сучава, Румъния, в семейството на дребен чиновник от украински благороднически произход от централна Украйна. Тя е четвъртото от седем деца на Мария Вернер и Юлиян Якович Кобилянски. Германският поет Фридрих Лудвиг Цахариас Вернер ѝ е далечен роднина. Мария Вернер е полякиня от германски произход, кръстена в гръцко-католическата вяра и научила местния диалект на украинския език. Единият от братята на Олга – Степан Юлиянович – става портретист, а друг – Юлиян Юлиянович – филолог и е автор на няколко учебници по латински език.

Кобилянска с Мари и Олга Устиянович

Кобилянска е най-вече самоука, като получава едва четири годишно формално образование на немски език. [1] В семейството се говори на украински език, чете свободно и на полски език. Чете книги на немските класици, Тарас Шевченко, руски писатели, немски преводи на английски, шведски, норвежки и други автори. Определя националното си самосъзнание като украинско. Пише първите си стихотворения на немски, започвайки от 13 – 14-годишна възраст. [2] През 1868 г. се мести със семейството си в Сучава, където баща ѝ започва работа. Там се среща с Олга Устиянович, дъщеря на украинския писател Микола Устиянович. През 1889 г. се мести при родителите на майка ѝ в село Димка (днес част от Хлибоцки район, Чернивецка област). През 1973 г. там е открит музей в нейна памет.

През 1891 се мести да живее в Чернивци. Там се среща с Наталия Кобринска (Озаркевич) и се влюбва в брата на Кобринска, доктор Йевхен Озаркевич (Євген Озаркевич).

Запознава се и с доктор София Окуневска, която говори на украински и започва да пише на украински. [2]

През 1894 г. Кобилянска е една от инициаторките на Асоциацията на рутенските жени в Буковина, чиято програма тя включва в брошурата си Нещо за идеята на феминисткото движение. [1] Една от най-известните ѝ творби, която показва политическите и социалните ѝ възгледи е повестта ѝ „Царкинята“ (Царівна), публикувана за първи път във вестник Буковина през 1895 г. По-късно пише и „Божа майка“, „Просякиня“, „Покорство“, „Аристократка“ (1896), „Импровизирана фантазия“ (Impromtu phantasie), „Меланхоличен валс“ (Valse melancolique, 1898) и други. Последната от тези творби показва новаторско отношение към еднополовата любов и частично се основава на личния опит на Кобилянска. Едновременно с това някои от нейните абстрактно-символични творби, както поезия, така и проза, са публикувани в ред местни списания като „Свят“ (Світ) и „Украинска шапка“ (Українська хата).

Вследствие на занемарена простуда, Кобилянска се разболява от частична парализа – заболяване, което има до края на живота си. [2]

Кобилянска през 1898 г.
Книгата „Природа“ от 1897 г.

През 1890-те тя има романтична връзка с литературния критик Осип Маковей, който защитава творбите на Кобилянска и одобрява силните, независими, образовани героини, които отстояват правото си на сексуално удовлетворение. Двамата се разделят през 1901 г., когато Кобилянска среща и се влюбва в писателката Леся Украинка (1871 – 1913). Двете се радват на интензивна, страстна връзка, която изживяват най-вече посредством писмена кореспонденция, тъй като болести и обстоятелства попречват на двойката да живее заедно. [3]

Други известни нейни романи са „Земя“ (Земля, 1902) за братоубийството заради собственост и „В неделя рано билки брала“ (В неділю рано зілля копала, 1909). За втората Витали Чернетски пише:

Действието в книгата е базирано на добре известната украинска народна песен „Ой не ходи Грицю“, приписвана на украинската певица Маруся Чурай. [2] В нея млад мъж, Хриц, ухажва две млади жени едновременно. Една от двете, в изблик на отчаяние, отравя любимия си с билка. Тъй като сюжетът на книгата е известен на читателя от самото начало, вниманието му се обръща към представянето: приложените разказни техники, описанието на природата, селските обичаи и ритуали и второстепенните сюжетни линии и детайли, представени от авторката. Сюжетът на книгата е развит посредством въвеждането на нови герои, номадски цигани, които се местят между [провинциална област в украинските Карпати] и Унгарската равнина и играят ключова роля в текста. Този елемент на това, което съвременни културни изследвания биха нарекли „хибридност“, отличава романа на Кобилянска от творбите на украински модернисти, които се занимават с теми, свързани с фолклора. [4]

Михайло Старицки по-късно пише пиеса със същото име „В неделя рано билки брала“, която също е преведена на няколко езици. По-късно Кобилянска се среща и пътува с украинци като Леся Украинка, Иван Франко, Васил Стефаник и Михайло Коцюбински, който оказва влияние върху културните и политическите и възгледи. [5] Заедно с други писатели като Марко Черемшина, Осип Маковей, Катря Хриневичева, тя описва Първата световна война. Някои от историите ѝ от този период са „Юда“, „Писмото на осъден войник до съпругата му“ (Лист засудженого вояка до своєї жінки) и други.

Олга Кобилянска умира на 21 март 1942 в Чернаути (Чернивци), Чернаутска област (Чернивецка област), Румъния (днес Украйна).

Творбите ѝ са повлияни от Жорж Санд и Фридрих Ницше. Кобилянска се интересува от украинските селяни и често пише за живота им. Описва борбата между доброто и злото и мистичните сили на природата, предопределеността, магията и ирационалното в много от историите ѝ за селския живот. Творбите ѝ са известни с импресионистичните си, лирични описания на природата и изкусните ѝ психологични описания. [5]

Творбите на Кобилянска са публикувани в много издания и сборници. През 1944 г. в Чернивци е открит музей, посветен на нея, разположен в сградата, в която живее от 1938 до 1942 г.

Цитати
Докато Господ ми дава сили и докато живея ще работя. Съдбата ни е да работим, защото почивката след това ще е безкрайна.
Ненавиждам покорството, в писмо до Осип Маковей [2]
Българският писател (за съжаление вече покоен) Петко Тодоров, който лично ме посети през 1903 година, обърна вниманието ми върху народните песни, върху тяхното богатство и свежест. Спрях се на неговите мисли, изказани пред мен, и написах „В неделя рано билки брала...“. Героите са типове от действителния живот, които опознах сред планините: циганката Мавра, стария Андронати, баща ѝ, Гриц – един познат самотник гуцул, а останалото дорисува моята фантазия“, в писмо до приятели [2]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]

На български е издадена книгата „В неделя рано билки брала“ (В неділю рано зілля копала…, 1908), издателство „Народна култура“, 1980 г., 268 стр.

  1. а б Francisca de Haan, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi. A biographical dictionary of women's movements and feminisms. Central European University Press, 2006
  2. а б в г д е Кобилянска, Олга. В неделя рано билки брала. София, Народна култура, 1981. с. 5 – 9., предговор от Пенка Къпева
  3. Aldrich and Wotherspoon, Who's who in gay and lesbian history, London
  4. Vitaly Chernetsky, review of On Sunday Morning She Gathered Herbs, trans. Mary Skrypnyk (Canadian Institute of Ukrainian Studies Press, 2001), The Slavic and East European Journal 46 (Autumn, 2002): 609.
  5. а б Senkus, Roman. Olha Kobylianska // Encyclopedia of Ukraine. 1993. Посетен на 24 април 2008.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olha Kobylianska в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​