Харковска операция (1941)

Харковска операция
	Харковска операция
Източен фронт през Втората световна война
	Германска пехота и бронирани машини в битка със съветската отбрана по улиците на Харков
Информация
Период	20 – 24 октомври1941
Място	Харков, УССР, Съветски съюз
Резултат	Победа за Германия
Страни в конфликта
Германия	Съветски съюз
Командири и лидери
Ервин Фиров; Антон Достлер	Виктор Циганов
Сили
Две дивизии; 1 батальон САУ; 10 – 30 000 души; 12 StuG III	Една дивизия
Жертви и загуби
неизвестни	неизвестни, но ; вероятно по-големи
	Харковска операция в Общомедия

Харковската операция (наречена Първа битка при Харков от Вилхелм Кайтел^[3]) е битка през 1941 г. за град Харков по време на последната фаза на Операция „Барбароса“ между германската 6-а армия от Група армии „Юг“ и Съветския югозападен фронт. Съветската 38-а армия получава заповед да защити града, докато заводите му се демонтират с цел преместване по на изток.

Германската 6-а армия трябва да превземе града, за да затвори разширяващата се пролука между нея и 17-а армия. До 20 октомври германците достигат до западната част на града и той до 24 октомври е превзет от 57-а пехотна дивизия. По това време обаче по-голямата част от промишленото оборудване на Харков вече е било евакуирано или унищожено от съветските власти.

Значението на Харков

Харковската железопътна система

През есента на 1941 г. Харков се счита за една от най-важните стратегически бази за железопътни и въздушни връзки на Съветския съюз. Той свързва не само изтока-запада и севера-юга на Украйна, но и няколко централни региона на СССР, включително Крим, Кавказ, Днепър и Донбас.

Военно значение

Харков е един от най-големите индустриални центрове на Съветския съюз. Един от най-големите приноси в тази насока е съветският танк Т-34, който е проектиран и разработен в Харковския тракторен завод. Той е смятан за най-мощния завод за танкове в страната. Други заводи, които се намират в града, включват Харковския самолетен завод, Харковския завод на НКВД и Харковския турбинен завод. Военната продукция, която е в Харков преди началото на битката, включва: танкове, СУ-2, артилерийски влекачи, 82-мм минохвъргачки, картечни пистолети, боеприпаси и друга военна техника. Основната цел на германските войски е да превземат железопътните и военните заводи, като по този начин правят отчаян опит да запазят индустриалната зона на Харков непокътната. Самият Адолф Хитлер подчертава значението на тези военни заводи, заявявайки:

„	Втората по важност територия е Южна Русия, по-специално Донецкия басейн в Харковския регион. Там е базата на руската икономика; ако областта бъде овладяна, това неминуемо би довело до срив на цялата руска (sic – съветска) икономика.	“
^[4]

Население на Харков

Харков е един от най-населените съветски градове по време на Втората световна война. Към 1 май 1941 г. има население от 901 000 души. През септември 1941 г. населението се увеличава до 1,5 милиона души, поради многобройните евакуирани хора от други градове. След множеството атаки и смърт, населението на Харков намалява до 180 – 190 000, което е размерът след възвръщането на града през август 1943 г.^[5]

Преди битката

Последствията от Киев

След битката при Киев на група армии „Център“ е наредено да разгърнат силите си за нападение на Москва и така 2-ра танкова група се насочва на север към Брянск и Курск. Група армии „Юг“ и по-специално командваната от Валтер фон Райхенау 6-а армия и командваната от Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел 17-а армия заемат мястото на танковите дивизии. Междувременно основната офанзивна формация на група армии „Юг“ – 1-ва танкова група, командвана от Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, е изпратена на юг за настъпление към Ростов на Дон и кавказките нефтени находища, в съответствие с директива № 35 на фюрера. Основната тежест за обслужването на 600 000 военнопленници от Киев пада върху 6-а и 17-а армии, така че докато 1-ва танкова група осигурява германската победа в битката при Мелитопол, тези две армии прекарват следващите три седмици в прегрупиране.

Ставка (съветското върховно командване) с цел стабилизиране на южния флаг изпраща подкрепления в района между Курск и Ростов, за сметка на силите пред Москва.^[6] Югозападният фронт, който е унищожен по време на битката при Киев, е възстановен под командването на маршал Семьон Тимошенко, един от способните командири в Червената армия. 6-а, 21-ва, 38-а и 40-а армии са възстановени почти от нулата.

Напредване към Харков

Поради провеждащата се битка за Москва, германците трябва да защитят фланговете си, поради което на 6 октомври фон Райхенау напредва през Суми и Охтирка в посока Белгород и Харков. На същия ден 17-а армия започва настъплението си от Полтава към Лозова и Изюм, за да защити разтегления фланг на 1-ва танкова армия (бившата 1-ва танкова група). 6-а армия (Родион Малиновски) и 38-а армия (Виктор Циганов) не успяват да проведат координирана отбрана и са изтласкани назад. В началото на битката при Москва Червената армия претърпява голямо поражение при Вязма и Брянск със 700 000 жертви. Отчаяна нужда има от допълнителни войски за защита на съветската столица, а не на Югозападния фронт. Без резерви с които да затвори пробива, Ставка е принудена да отстъпи обратно към Воронеж, за да предотврати падането на южния фланг. ^[7]

Въпреки че основните цели на германската армия преди падането на зимата са превземането на Ленинград, Москва и подходите към кавказките нефтени находища, Харков е важна второстепенна цел. Освен необходимостта да защитава фланговете на моторизираните си авангарди, висшето командване на германската армия Главното командване на войските също вижда значението на Харков като индустриален и железопътен център. Завладяването на града означава, че Югозападният и Южният фронт трябва да се върнат обратно към Воронеж и Сталинград като основни транспортни центрове. През втората седмица на октомври дъждовният сезон распутица (сезонът на „калта“) и лошата логистика в района между Днепър и фронта, (всички мостове са унищожени по време на битката, а ледът застрашава понтоните), води до забавяне на офанзивата.^[8] Хитлер прехвърля ресурси от 17-а армия към 6-а армия, за да осигури превземането на Харков. Това обаче отслабва силите на 17-а армия, с които да защити фланга на 1-ва танкова армия, и допринася за германското поражение в битката при Ростов.^[9] След 17 октомври замръзването на пътищата ги прави по-проходими, но снежните бури и студът започват да затрудняват германците, които не са достатъчно добре екипирани за зимни операции. (Германската армия планира Барбароса да приключи преди падането на зимата.)

Ход на битката

Подготовка за превземане на града

Задачата за нападение над Харков е дадена на 55-и армейски корпус, командван от генерал от пехотата Ервин Фиров. Този корпус разполага със 101-ва лека пехотна дивизия, командвана от генерал лейтенант Йозеф Браунер фон Хайдринген, настъпващата от север 57-а пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Антон Достлер и настъпващата от юг 100-тна лека пехотна дивизия, която не участва в битката. Две от трите батареи на 197-и батальон САУ, командван от хауптман Курт фон Барисани са придадени към 57-а пехотна дивизия, за да се осигури близка огнева поддръжка по време на нападението.

За отбраната на Харков 216-а стрелкова дивизия е повторно формирана, след като е напълно унищожена в битката при Киев. Тя не получава почти никаква поддръжка от други дивизии или от по-големи военни формирования, защото 38-а армия е в процес на стратегическо отстъпление и отбраната на Харков е необходима само докато оборудването на заводите се евакуира напълно.

Боеве в западния край на града (20 – 23 октомври)

101-ва лека дивизия

До 21 октомври 101-ва лека дивизия достига до линията на около шест километра западно от Харков. 228-и лек полк действа като авангард на дивизията, като 1-ви и 3-ти батальон заемат отбранителни позиции на фронта, а 2-ри батальон е оставен в резерв. На 22 октомври полкът получава заповед да проведе рекогносцировка, за да получи информация за силите на противника. На същия ден по обяд полкът е атакуван от съветски пехотен батальон, подкрепен от танкове. Атаката е отблъсната и два танка са извадени от строя. Същата вечер информацията от разузнаването е предадена по радио на щаба на дивизията. 216-а стрелкова дивизия заема западните части на града, създава картечни и минометни гнезда, и минирани полета.

За атаката, 3-ти батальон (десния фланг на полка) е подсилен с две оръдия от дивизионната артилерия. Осемдесет и пети артилерийски полк с рота от инженерни войски и 88-милиметрово противовъздушно оръдие. Втори батальон получава същите подкрепления, но без ПВ оръдие. 1-ви батальон е оставен като полкови резерв. Първият батальон на 229-и лек полк получава заповед да защитава левия фланг на 228-и. Часът на атаката е определен по обяд и тя трябва да се извърши заедно с 57-а пехотна дивизия.

В 11:00 часа е установена връзка между 85-и артилерийски и 228-и лек полк. Артилерията не е готова в определеното време, което налага отлагане на нападението. Междувременно противотанковата рота, която е затънала в тинята по-назад, най-накрая пристига на фронта и получава заповед да придаде по един 37-милиметров противотанков взвод към всеки фронтови батальон. В 14:25 часа артилерията е готова, а атаката е определена за 15:00 часа.

Нападение на града (23 – 24 октомври)

Евакуацията на индустриалните предприятия започва преди германците да имат шанс да атакуват. До 20 октомври 1941 г. тя на практика завършва. Триста и двадесет влака са изпратени с оборудването на 70 големи завода. Харков е превзет от 6-а армия на фон Райхенау на 24 октомври 1941 г.

Окупация на Харков

Улица Сумская в Харков, 25 октомври 1941 г.

Градът попада под първата си окупация, която продължава до 16 февруари 1943 г. Харков никога не става част от Райхскомисариат Украйна поради близостта му с фронта. Щабът на 55-и армейски копрус действа като администрация, използвайки 57-а пехотна дивизия като окупационна войска. Генерал-майор Антон Достлер е губернатор (Stadtkommandant) на града до 13 декември, когато е заменен от генерал-лейтенант Алфред фон Путкамер, а Харков става част от 6-а армейска област и преминава под съвместното ръководство на губернатора и Field Command 757.

Германските войски, действащи на базата на Райхенау-Бефел, издадена на 10 октомври (на практика заповед да се избиват всички, свързани с комунизма), тероризират населението, останало след битката. Много от труповете на съветските командири са провесени от балкони, за да всяват страх в останалото население. Много хора започват да бягат, създавайки хаос.

В ранните часове на 14 ноември множество сгради в центъра на града са взривени чрез дистанционни взриватели, поставени от отстъпващата Червена армия. Сред жертвите е командира (генерал-лейтенант Георг Браун) и щаба на 68-а пехотна дивизия. Германците арестуват около 200 цивилни (предимно евреи) и ги обесват на балконите на големи сгради. Други 1000 са взети като заложници и интернирани в хотел International на площад Дзержински. Всички тези военни престъпления са извършени от фронтови командири от германската войска, а не от войската на SS.^[11]

На 14 декември губернаторът заповядва еврейското население да бъде изпратено в селище до Харковския тракторен завод. За два дни там са събрани 20 000 евреи. Sonderkommando 4a, командван от СС-Щандартенфюрер Пол Блобел от Айнзацгрупа C започва да избива евреите през декември, което продължава през целия януари в т.нар. душегубка. Душегубката представлява модифициран камион, който събира до 50 души; движи се из града и бавно убива хората, които са затворени в него с въглероден оксид, който се създава от самото превозно средство и се насочва в херметично затворената част от камиона. Жертвите умират от отравяне с въглероден оксид и асфиксия.^[12]^[13]

Германската армия реквизира големи количества храна, която се използва от войските, създавайки огромен недостиг в Украйна. До януари 1942 г. около една трета от останалите 300 000 жители на града гладуват. Мнозина от тях умират в студените зимни месеци.^[14]

В резултат на битките в Харков градът е в руини. Десетки архитектурни паметници са унищожени, множество художествени съкровища са изнесени. Един от най-известните автори на Съветския съюз Алексей Николаевич Толстой пише: „Видях Харков. Сякаш беше Рим през V век. Огромно гробище ...“

Вижте също

Източници

↑ Спореф Glantz 2001, с. 247 – 248, силите на отслабения Югозападен фронт на 30 септември са 147,110 души, предимно оцелели в битката за Киев. Подкрепленията след тази дата включват няколко НКВД дивизии и бригдаи, воювайки като редовни наземни единици.
↑ Според Glantz 2001, p. 248, загубите на Югозападния фронт от 30 септември до 30 ноември са 96 509 души, в това число 75 720 невъзстановими (мърти, изчезнали или пленени) и 20 789 болни и раненни.
↑ see The memoirs of Field-Marshal Keitel. Edited with an introduction and epilogue by Walter Gorlitz. Translated by David Irving, William Kimber, London (1965)
↑ Memoir of Kharkiv’s History
↑ Kharkiv News // Архивиран от оригинала на 2012-09-23. Посетен на 2020-05-15.
↑ Glantz 2001, p. 140
↑ Glantz 2001, p. 151 – 152
↑ Margry 2001, p. 5
↑ Kirchubel 2003, p. 76
↑ Margry 2001, p.6
↑ Margry 2001, p. 8
↑ Ukrainian Historical Journal
↑ Margry 2001, p. 8 – 9
↑ Margry 2001, p. 9

Литература

Chen, Peter. First Battle of Kharkov // World War II Database. Посетен на 2007-02-08.
Glantz, David M. (2001). Преди Сталинград, Tempus Publishing Ltd. ISBN 0-7524-2692-3 ISBN 0-7524-2692-3
Харков новини Архив на оригинала от 2012-09-23 в Wayback Machine.
Киеслинг, Ханес (2007 – 2011). Bericht über die Einnahme von Charkow, 57. Инфантирска дивизия. Получено 14-08-2011
Kirchubel, Robert (2003). Операция Barbarossa 1941: Група армии юг, издателство Praeger. ISBN 0-275-98282-3 ISBN 0-275-98282-3
Маргри, Карел (февруари 2001 г.). „Харков“, След битката, брой 112, стр. 3 – 45
Мемоар от историята на Харков
Украински исторически вестник

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата First Battle of Kharkov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Спореф Glantz 2001, с. 247 – 248, силите на отслабения Югозападен фронт на 30 септември са 147,110 души, предимно оцелели в битката за Киев. Подкрепленията след тази дата включват няколко НКВД дивизии и бригдаи, воювайки като редовни наземни единици.

[2] Според Glantz 2001, p. 248, загубите на Югозападния фронт от 30 септември до 30 ноември са 96 509 души, в това число 75 720 невъзстановими (мърти, изчезнали или пленени) и 20 789 болни и раненни.

[3] see The memoirs of Field-Marshal Keitel. Edited with an introduction and epilogue by Walter Gorlitz. Translated by David Irving, William Kimber, London (1965)

[4] Memoir of Kharkiv’s History

[5] Kharkiv News // Архивиран от оригинала на 2012-09-23. Посетен на 2020-05-15.

[6] Glantz 2001, p. 140

[7] Glantz 2001, p. 151 – 152

[8] Margry 2001, p. 5

[9] Kirchubel 2003, p. 76

[10] Margry 2001, p.6

[11] Margry 2001, p. 8

[12] Ukrainian Historical Journal

[13] Margry 2001, p. 8 – 9

[14] Margry 2001, p. 9

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]