Направо към съдържанието

Ceyx erithacus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ceyx erithaca
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Синявицоподобни (Coraciiformes)
семейство:Земеродни рибарчета (Alcedinidae)
род:Горски земеродни рибарчета (Ceyx)
вид:C. erithaca
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Ceyx erithaca в Общомедия
[ редактиране ]

Ceyx erithacus е вид птица от семейство Alcedinidae.[2]

Това са малки, червено-жълти птички, достигащи на дължина средно до около 13 cm. Върхът на перата е тъмносин до черен. Главата е оранжева с пурпурни отблясъци. Долната част на тялото е бяло, а клюна е жълто-оранжев на цвят.

Широко са разпространени в голяма част от горите на Южна и Югоизточна Азия, както и в Индийския субконтинент. Среща се в Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Андамански и Никобарски острови, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам. В Сингапур се считат вече за изчезнали. Предпочитат малките потоци в гъсто сенчестите гори.[3]

Размножаване и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Гнездата се строят под формата на хоризонтален тунел с дължина до един метър. Снесените около 4 – 5 яйца се мътят в продължение на 17 дена от мъжкия и женската. След около 20 дена на малките им порастват пера.

Тези птици ловуват най-често от засада. Хранят се предимно наземно, с различни малки насекоми и гръбначни, като щурци, водни кончета, гекони, сцинкове, раци, охлюви и жаби.[4]

Описани са три подвида:[5]

  1. Ceyx erithaca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Ali, S. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1993. ISBN 0-19-563731-3.
  3. Schaunesee, de Rodolphe Meyer & S D Ripley. Zoological results of the George Vanderbilt Sumatran expedition, 1936 – 1939. Part 3 – Birds from Nias Island. Т. 91. Proceedings of The Academy of Natural Sciences, 1929. с. 399 – 414.
  4. Palkar, SB, Katdar VD, Lovalekar RJ, Mone RV & VV Joshi. Breeding biology of Oriental Dwarf Kingfisher Ceyx erythaca. Т. 4. Indian Birds, 2009. с. 98 – 103.
  5. Gill, F., Wright, M. & Donsker, D. IOC World Bird Names (version 3.3) // (2012). (на английски)