Прекрасен, чуден, страхотен роман! Джо Абъркромби срещна Тери Пратчет под звуците на мръсен рокендрол, докато аз цвилех от смях през повечето време, нПрекрасен, чуден, страхотен роман! Джо Абъркромби срещна Тери Пратчет под звуците на мръсен рокендрол, докато аз цвилех от смях през повечето време, но чат-пат се случваше и да се умиля почти до просълзяване.
Концепцията за уморени ветерани, принудени от обстоятелствата да зарежат спокойното си битие и да се впуснат в нови опасни приключения, винаги ми е харесвала; тук обаче чувството за хумор и фантазията на автора, решил да превърне "екшъна" в "шоубизнес" вдигат супер високо летвата.
Вселената е небрежно щрихована, с "податки на парче", точно по вкуса ми, без раздуванията на локуми, характерни за "епичните" хилядостранични и многотомни серии. Векове са минали от деня, когато друините (безсмъртна раса със, хи-хи, заешки уши), подгонени от катаклизмична разруха в своя свят, си проправят път с магия към нова земя, населена с диваци и зверове, подчинявят ги и основават могъщата си империя - Доминиона. Сега от нея са останали само руини и пълчища чудовища, а смелчаци от въздигналите се човешки кралства сформират наемнически банди, занимаващи се с изтребването им. Всяка уважаваща себе си група разполага със собствен импресарио, уреждащ поръчките и организиращ "турнетата" в Дивосърдието, необятната гора, където е основното съсредоточие на гадини...
"Кралете на Дивото" се оказа сред книжните ми открития за 2024, а родното издание - разбира се взех си го с твърди корици - радва, много, много радва....more
Не обичам да пиша негативни коментари и не давам по-малко от три звезди на книгите в платформата, НО „Бунтовна луна“ излезе с едни гърди напред в съреНе обичам да пиша негативни коментари и не давам по-малко от три звезди на книгите в платформата, НО „Бунтовна луна“ излезе с едни гърди напред в съревнованието Най-тъпото нещо, което прочетох през 2024, а реалната ми оценка клони някъде около стойността на градусите, при които замръзва водата…
Малоумен сценарий (защото все пак книгата е адаптация по филм), с адски клишета и никакво усилие от страна на В. (Вайълет) Кастро (мексиканско-американска писателка, дето уж била с две номинации „Брам Стокър“) да придаде малко живинка на тая клета аграрно-революционна версия на „Междузвездни войни“. Долових и бая тромави моменти в родния превод....more
В послеслова и благодарностите си авторът уточнява, че романът му е част от нова поредица на Titan Books, придържаща се по-близо до оригиналната визияВ послеслова и благодарностите си авторът уточнява, че романът му е част от нова поредица на Titan Books, придържаща се по-близо до оригиналната визия на Робърт Хауърд за Конан и е вдъхновен от творбата Червени пирони, като се явява предистория, разкриваща събитията, довели до срещата на Конан с Валерия от Червеното братство. Нещо повече - финалната сцена в Кръвта на змията е почти дословен преразказ на началната в гореспоменатата новела, също включена в изданието - много, много симпатичен факт!
Стърлинг, по скромното ми мнение, се е справил повече от добре, улавяйки духа на Weird Tales творбите, затова не очаквайте някакви овъртолени сюжетни ходове и дълбоко психологически изваяни персонажи, точно обратното – ще се насладите на добре познатия дестилиран праволинеен екшън с двуизмерни по отношение на концепцията добро/зло герои.
Откриваме Конан в пограничния Стигийския град Сукмет, присъединил се към наемническия отряд Волните другари на Зарало, а приключенията ще го отведат в джунглите дълбоко на на юг. Смятам за излишно да уточнявам, че кимериецът просто ще прегази всичко по пътя си – вражески бойци, коварен жрец на Сет (тук има благо намигане към Ктхулу митологията) , плюс една сюрия опасни животни – лъвове, гепарди, леопарди, човекоподобни маймуни, крокодили, носорози и, разбира се, змии от всякаква марка и калибър. Абсолютен шибан кеф!
Редно е да кажем ласкави думи и за прекрасно оформеното книжно тяло – чудесна обложка, стилна мека корица, оцветени и оформящи образа на героя външни ръбчета на страниците, жестоки черно-бели вътрешни илюстрации от Роберто де ла Торе.
Сега малко допълнителни материали, понеже, не знам дали знаете, ама съм луд фен на Робърт Хауърд. Ето как самият той описва героите си:
Те са съвсем обикновени. Поставяш ги в безизходна ситуация и никой не очаква от теб да си изкълчиш мозъка в измислянето на някакъв хитър начин, по който да се спасят. Те са твърде глупави за да направят каквото и да е било друго, освен да секат, стрелят и да се измъкнат, пробивайки си път през врага.
В едно писмо до Кларк Аштън Смит от 14 декември 1933 пък прави доста любопитно признание:
Макар и да не бих отишъл толкова далече за да твърдя, че съм почерпил вдъхновение за разказите от действително съществуващи духове или подобни стихии (въпреки че не бих отрекъл изцяло каквото и да е било), понякога съм се питал дали някакви неведоми сили от миналото или от настоящето (или дори от бъдещето) не се проявяват в мислите и действията на живите хора. Това ми хрумна по-специално, когато пишех първите разкази за Конан. Знам просто, че с месеци наред главата ми беше абсолютно празна откъм идеи, че бях напълно неспособен да напиша дори и ред, който да мога да продам. И тогава Конан изведнъж започна да придобива плът в съзнанието ми, а изпод перото ми (или по-точно от пишещата ми машина) започнаха да излизат разказ след разказ и то почти без усилие от моя страна. Като че ли не създавах, а просто преразказвах вече станали събития. Епизод след епизод се преследваха с такава бързина, че едва съумявах да се движа заедно с тях. В продължение на седмици не правех нищо друго освен да пиша за приключенията на Конан. Героят напълно ме обсеби и избутваше настрани всичко, което не бе свързано с писането. Когато нарочно се опитвах да пиша за нещо друго, се оказваше, че не съм в състояние. Не се опитвам да обяснявам това с тъмни или окултни сили, но фактите остават. Продължавах да пиша за Конан с повече мощ и с повече разбиране, отколкото за който и да е друг от моите герои. Ще дойде обаче времето, когато изобщо няма да мога да пиша за него. Това вече се е случвало в миналото с почти всичките ми персонажи: изведнъж загубвах контакт с концепцията, като че ли човекът, стоящ до рамото ми и насочващ усилията ми, се бе извърнал и си бе отишъл, оставяйки ме да търся друг герой. ...more
Дори (про)клетото сегашно време, което по скромното ми мнение незабавно трябва да се забрани в спекулативната литература, хе-хе (че и Кинг го е задъвкДори (про)клетото сегашно време, което по скромното ми мнение незабавно трябва да се забрани в спекулативната литература, хе-хе (че и Кинг го е задъвкал доста начесто в последните си книги…), не успя да ми развали удоволствието от прекрасно изградената история. Събитията в "Момченцето на моста" предхождат с двадесет години тези от Момиченцето с всички дарби, но при все това е хубаво романът да се прочете именно втори (т.е. в реда на написването им в серията), защото финалът на практика затваря цикъла, давайки отговор на всички останали до момента отворени въпроси. И отново потупване по раменете на „Артлайн“ за опцията чрез сканиране на QR код в началото на изданието да можеш набързо да си преговориш съдържанието на другата книга, ако не ти е под ръка, или просто нямаш време да я препрочиташ. Идеално решение за късопаметници като мен!!!
Сега, за самия роман – качествена, точно по вкуса ми, зомби-апокалиптична атмосфера, с прилична „научна обосновка“ на патогенезата на „превръщането“ на нормален човек в т.нар. „гладен“. Уви, точно по тоя пункт е и първата ми забележка – в хореографията на финалната баталия съзрях логическа пукнатина, свързана с изключително ускореното време на трансформация, сравнено с въпросното от предишна сцена (повече не мога да издам). Втората: екипът от военни и учени (общо 11 души) пътува месеци наред в опустошени територии, без авторът да си направи труда да ни обясни как си набавя хранителните запаси в условия на пряка „конкуренция“ с атакуващите всяко движещо се живо същество зомбита.
Извън тези два принципно „бели кахъра“, всичко друго е ОК: персонажите са читаво обрисувани за условните изисквания на жанра, екшънът е добре балансиран, темпото увлича (нощес съм се кокорил до 00:00 часа), а епилогът ме накара да хлъцна от кеф....more
Четивото има някакъв потенциал, но проблемът е, че таргетът – дамската аудитория – е ясно дефиниран. По едно време изпитах усещането, че съм разлистилЧетивото има някакъв потенциал, но проблемът е, че таргетът – дамската аудитория – е ясно дефиниран. По едно време изпитах усещането, че съм разлистил розов роман на Арлекин: кат се размандахерцаха ония ми ти пулсиращи членове, кат взеха да дирят ония ми ти овлажнени гънки и кат почнаха да настъпват тия едновременни оргазми, хе-хе… И макар краят да беше доволно любопитен, дори леко успя да оправи общото впечатление, аз със сигурност ще пасувам след първия том....more
Доволен съм! Книгата реално е един по-пространен увод към предполагаемо задъхана мащабна история, поради което в нея не се случиха кой знае какви нещаДоволен съм! Книгата реално е един по-пространен увод към предполагаемо задъхана мащабна история, поради което в нея не се случиха кой знае какви неща, но писането е изключително грамотно, уловило и предало страстта на автора към художествената литература изобщо, а оформлението – истинска зрителна и тактилна прелест. Чакаме втората част!!!...more
Майсторски завършек на трилогия, която се води адресирана към по-младежка аудитория, но лично аз я намирам подходяща за всяка възраст грамотно изградеМайсторски завършек на трилогия, която се води адресирана към по-младежка аудитория, но лично аз я намирам подходяща за всяка възраст грамотно изградена история с реверанси към куп знакови за постапокалипсиса и антиутопията творби – „Денят на трифидите“, „451 по Фаренхайт“, „1984“, че дори и към „Сънуват ли андроидите електроовце“. Чест му прави на М. Р. Кери как покрай локалните конфликти на героите от селцето Митън Рууд успява да засегне глобални щекотливи въпроси като расова дискриминация, полова идентичност, изкуствен интелект и пр., и пр., и хем да плати наложения в новите времена Данък Политкоректност, хем да даде възможни разумни отговори, без дразнещо насилена вресливост, а ненатрапливо вплетени в задъхания сюжет....more
Давам максимална оценка със солидно побутване нагоре и с ясното съзнание, че към финала работата стана бая сълзливо-лиготийска, но все пак винаги отчиДавам максимална оценка със солидно побутване нагоре и с ясното съзнание, че към финала работата стана бая сълзливо-лиготийска, но все пак винаги отчитам разни фактори, преди да определя звездната конфигурация на отзива си. В случая - аудиторията, към която е прицелено четивото си е чиста проба юношеска, та нямаше как да подходя с кой знае какви очаквания. Обаче, дори вече дърт пергиш, съм запазил детската искра и никога не отказвам да разпусна с романче, в което по подразбиране Доброто ще завоюва безапелационна победа над Злото. И днес, катурвайки почти 300 страници, с ръка на сърцето си признавам, че се забавлявах отлично. Не мисля обаче да продължавам с анонсираното "разгръщане на Вселената" в "Към небето - наследство" - от толкова (подозирана) сладост като нищо може да ми призлее ...more
Прилично фентъзи, без да е чак "У-а!", така де, все пак е Y/A :) В Империя Микошима, съставена от земни и небесни градове, "наземниците" и сорабито ("Прилично фентъзи, без да е чак "У-а!", така де, все пак е Y/A :) В Империя Микошима, съставена от земни и небесни градове, "наземниците" и сорабито ("небесните хора") са в постоянен антагонизъм помежду си. Сред вторите има и по-бунтовно настроени фракции, решени да откъснат седемте въздушни града от империята. Картинката се усложнява и от "магическия" момент - определени хора, "създатели", владеят контрола над хартията ("офуда") и могат да я променят (по форма, твърдост, големина и пр.) със силата на ума си, както и да изработват предмети и живи същества "шикигамита" от нея. Всичко това го пиша, щото след месец-два вече ще съм го забравил, а този първи том свърши буквално по средата на нищото ;) 4/5...more
Жанровата рамка на романа за мен е чисто трилърна, но пък фабулата се завъртя около няколко жени, оцелели при брутални кланета в тийнейджърска възрастЖанровата рамка на романа за мен е чисто трилърна, но пък фабулата се завъртя около няколко жени, оцелели при брутални кланета в тийнейджърска възраст и вдъхновили заснемането на съответните слашъри – онези нерядко нискобюджетни хорър ленти за маскиран убиец, преследващ група люде и причиняващ им много лоши неща с всевъзможни (най-често) хладни оръжия и режещи инструменти – брадви, триони, бензинови резачки...
Та имаше хитри намигания към въпросните (засегна се и създаденият от тях феномен в съвременната попкултура) – с поместени между отделните глави ревюта, статии, описания и пр. за (и на) измислени филмови заглавия, в които обаче лесно се разпознаваха реално съществуващите им първообрази. Якоу! Оформлението на книжното тяло като видеокасета с калъфче също е великолепна хрумка. В превода не долових дразнещи бъгове и се надявам „Артлайн“ да запазят тази тенденция, че чат-пат са се дънили през годините.
Що се отнася до самия сюжет не смея да твърдя, че е кой знае колко оригинален - не е като да не съм изчел „вагони“ с подобна литература през годините - и все пак Грейди Хендрикс прави съвсем сносна своя трактовка на историята за „невинния беглец“, опитващ се да оцелее и същевременно да разкрие кой е решил подло да го натопи.
Лично аз, видното непретенциозно книжно прасе, останах изключително доволен - грух-грух (4,5/5)...more
Впечатленията от първия том Алкатрас срещу злите библиотекари се запазиха и в продължението - свежо Y/A-фентъзи със задъхано темпо и типични жанрови оВпечатленията от първия том Алкатрас срещу злите библиотекари се запазиха и в продължението - свежо Y/A-фентъзи със задъхано темпо и типични жанрови обрати. Обаче хуморът на главния герой продължава да ме дразни - ясно е, че това е умишлен похват от страна на Сандерсън и образът на Алкатрас Смедри е моделиран по начин да се хареса на младежта, ама при мен, младият по душа, нещо не сработва, ха-ха. Звезда надолу и тук!...more
Хубав завършек на една книжна серия, която бих препоръчал на всички любители на задъханите призрачни истории, като трябва да отбележа и факта, че е поХубав завършек на една книжна серия, която бих препоръчал на всички любители на задъханите призрачни истории, като трябва да отбележа и факта, че е подходяща и за по-млади люде, защото няма шокиращи описания на насилие (не че бих се намръщил на последните, ама такава е реалността - Y/A си е четивото :) ) Авторът разбули тайната за естеството на Проблема - епидемията от призраци, връхлетяла Англия, а чест и по-Читания към Артлайновци, че издадоха толкова бързо петото томче, та още не бях забравил събитията от предното - Пълзящата сянка....more
Леко странен ми беше изборът на заглавие (The Trials of Koli), при положение, че разказът на главния герой за перипетиите му из унищожената Англия посЛеко странен ми беше изборът на заглавие (The Trials of Koli), при положение, че разказът на главния герой за перипетиите му из унищожената Англия постоянно се редуваше с този на приятелката му Спинър, останала в родното им селище Митън Рууд.
Извън тази чуденка, впечатленията, споделени в отзива ми за Книгата на Коли важат с пълна сила и за значително по-обемния втори том: задъхан сюжет в интересен постапокалиптичен свят, без кой знае какви претенции за оригиналност, но пък сравнително сносно изграден.
Махам една звезда заради отворения посред особено интересна сцена финал и чакам с нетърпение третата част. ...more
Младоците от независимата Локуд и сие продължават да са все така трън в очите на двете големи агенции Фит и Ротуел, а посред задъханите им приключенияМладоците от независимата Локуд и сие продължават да са все така трън в очите на двете големи агенции Фит и Ротуел, а посред задъханите им приключения Джонатан Страут майсторски успява да вмъкне любопитни аспекти за същността на Проблема - призрачната епидемия, връхлетяла Англия от вече половин век.
Супер яка янг адълт ърбън фентъзи/хорър серия. Надявам се Артлайновци да не се бавят с издаването на петата част, защото финалът на този том загатна наистина любопитни неща. ...more
Прилично Y/A фентъзи с очеизвадно (и по скромното ми мнение преднамерено) Хари-Потърско начало - сираче, отглеждано от приемно семейство получава стрПрилично Y/A фентъзи с очеизвадно (и по скромното ми мнение преднамерено) Хари-Потърско начало - сираче, отглеждано от приемно семейство получава странен подарък навръх тринадесетия си рожден ден, а на следващата сутрин в дома му се изтърсва шантав възрастен господин. Оттам насетне си е типичният Сандерсън, с поредната засукана магическа система, в случая - базирана на стъклото/лещите/очилата и пр. Щях да харесам още повече ако не бяха пространните монолози на главния герой, водещ разказа от първо лице, адресирани до читателя. Трябваше да минат за забавни и остроумни, но на практика разбиваха инак сносния ритъм на повествованието и откровено ми досадиха, поради което свалям една звезда от крайната оценка....more
Макар да бе изминало доста "субективно читателско" време между този и предните два романа, което при мен си е голям проблем - бързо забравям сюжети, вМакар да бе изминало доста "субективно читателско" време между този и предните два романа, което при мен си е голям проблем - бързо забравям сюжети, взаимовръзки, персонажи и пр. - "Към никъде" се оказа сравнително изолирана творба, позволила ми "безболезнено" да да се върна "във филма", че и да си припомня това-онова. Сандерсън ни предлага поредния оригинален и детайлно барнат сетинг, а Спенса си е все същата щура глава; стари и нови герои се впускат в задъхани приключения, докато някои от най-интересните въпроси намират отговори....more
Постапокалиптичните сюжети винаги са ме привличали, но някои от тях започват да звучат все по-реалистично, което не е никак, ама никак хубаво... И макПостапокалиптичните сюжети винаги са ме привличали, но някои от тях започват да звучат все по-реалистично, което не е никак, ама никак хубаво... И макар да не мога да заявя, че точно прогностичният момент е силната страна на този Y/A роман, нито пък, че сетингът, който експлоатира е особено оригинален (все пак ме наведе на мисли за една камара творби, сред които особено ярко изпъкват книгите на други трима англичани - Дългият следобед на Земята, Денят на трифидите и Вторият сън), четивото ми достави неподправено удоволствие. Авторът е успял да сътвори доста читава кавър версия на света, в който знанията за технологиите са в голяма степен заличени, а генетично модифицирани растителни и животински видове ловуват с останките от падналия властелин на Земята - Човечеството.
Допълнителен бонус беше съзирането на Деница Райкова като преводач в издателското каре, защото качественият превод (а Дени е безкомпромисен професионалист) засилва удоволствието от възприемането на текста и обратното - словесните бъгове могат яко да ме изнервят, както се случи на няколко пъти в последните години. Та когато напипах леки дефекти още в първите страници, бях убеден, че няма как да са плод на превода и малко по-късно Дени го потвърди - М.Р. Кери нарочно е използвал неправилно изписани думи и изречения с умишлено сбъркана граматика - просто така си говори Коли, водещ разказа от първо лице. Признавам си без бой, че понякога имам проблем с такива похвати, ама тук определено сработи, та простено да им е, и на автора, и на героя :)
И чакам с нетърпение излизането на втората част, за която едно пиленце ми прошепна, че вече е преведена....more
"- Разправят, че плешките са там, където са били крилата ти, когато си бил ангел. Казват, че там отново ще ти пораснат крила. - Но това е измислица. Пр"- Разправят, че плешките са там, където са били крилата ти, когато си бил ангел. Казват, че там отново ще ти пораснат крила. - Но това е измислица. Приказка за малки деца, нали? - Кой знае? Може пък всички ние да сме имали крила и някой ден да имаме отново."
Разкошна детска книжка, написана уж простичко, но заредена с магия - от ония четива, които те карат да се усмихваш и просълзяваш едновременно....more
Не знам защо дълго време чисто инстинктивно отбягвах този роман - подарък от Артлайновци при една от промоциите им през първата карантина. Все пак найНе знам защо дълго време чисто инстинктивно отбягвах този роман - подарък от Артлайновци при една от промоциите им през първата карантина. Все пак най-накрая издърпах книжката от рафта "чакащи" и попаднах на сносно написана история, достатъчно любопитна, че да ме грабне на мига. Даниел Уолъс определено е сладкодумник, а героите от "Китайския цирк", разнищващи с разкази и спомени мистериозната съдба на техния колега, "магьосника" Хенри Уокър, притежаваха ясно отчетливи гласове... Уви, финалът не успя да ми се понрави, вярвам, че можеше да се получи малко по-засукан... Но, ако ви попадне, не се колебайте, дайте шанс на това заглавие....more
Loading...
