Илинден
- Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.
| Илинден | |
 Възнесение на свети Илия. Българската икона. 1831 | |
| Вид | Народен |
|---|---|
| Дата | 20 юли |
| Тържества | правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори |
| Обичаи | не се работи |
| Илинден в Общомедия | |
Илѝнден е християнски празник в памет на старозаветния пророк Илия (пророк).[1]
Повечето християнски църкви, включително Българската православна църква (БПЦ), отбелязват Илинден на 20 юли (по Грегорианския или Новоюлианския календар). Някои православни църкви, сред които Руската православна църква, а между 1916 г. и 1968 г. и БПЦ (по така наречения в България стар стил), отбелязват празника на 2 август (по Юлианския календар). На 2 август се отбелязва и годишнината от започналото на Илинден през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание – важен празник в България и в Северна Македония, където това е националният празник на страната.[2]
Илинден е и един от основните празници в българския народен календар, известен и с имена като Илиинден, Свети Илия Гърмоделец, Свети Илия Гръмоломник, Свети Илия Гръмовник, тъй като във фолклора пророк Илия е смятан преди всичко за повелител на мълниите и гръмотевичните бури.[3]
Освен като честван от християните празник Илинден съществува и като мюсюлмански празник, под името Алигун/Алиджун, у бошняците.[4]
Имен ден
[редактиране | редактиране на кода]Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имена, като: Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илизабет (Елизабет), Илейн, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо.
Библейска традиция
[редактиране | редактиране на кода]
Според Библията пророк Илия е предан почитател на Йехова, който се възпротивява на опитите на израелското царско семейство (Ахав, Йезевел, Охозия) да смеси трайно култа към него с тези на традиционно почитаните в Ханаан и Вавилон. Успява отчасти да ги разубеди и възпре, изричайки много пророчества и извършвайки много чудеса. Предава делото си на достоен заместник – пророка Елисей – и е удостоен от Бога със специално място на небето. Възнася се жив във висините, настанен в огнена колесница. Там се превръща в горещ молитвен застъпник за народите и за отделните хора.[5]
В българския фолклор
[редактиране | редактиране на кода]Според фолклорните представи за Свети Илия, изградени както в основа на старинните писания за него, така и чрез паралели с езическите богове на Слънцето, гръмотевиците и дъжда, това е един светец, който персонифицира тези явления, а отношението му към хората е поначало благодетелно, но той лесно бива обзет от свирепост, при нарушаване на определени правила. Силно се сърди и резултатите са гибелни – той е господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките и денем е винаги на път по небето.[6]
Сред забраните, престъпването на които се смята в този смисъл за много опасно е тази да не се се влиза в морето, защото на този ден (20 юли) то взима най-много жертви, като курбан за св. Илия. Също така според народното поверие на Илинден не бива да се работи, защото гръм (мълния) може да удари човека, който си е позволил да го прави. Забраната важи и за добитъка – временно освобождаван от работа. Някои от свързаните с празника поверия имат метеорологически и агрономически характер. Според тях, ако на този ден гърми, това предвещава суша или че орехите и лешниците ще бъдат кухи.[3] За сметка на това, тогава може да се очаква виното да бъде хубаво.
Според традицията на Илинден се коли като курбан старият петел в къщата и се оставя нов млад петел на негово място.[3] Тъй като свети Илия е сред популярните светци, на Илинден се провеждат и много селски събори, на които понякога се коли като общоселски курбан общият селски бик.[3]
Този ден по традиция се смята за граничен между лятото и есента.[7]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 20 юли 1903 година (Илинден по стар стил) в границите на Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония. От тогава насетне празникът се чества и като възпоменание за българските жертви на въстанието. Организации и печатни издания като Илинденската организация, „Илюстрация Илинден“, „Илинден“ носят името си от тази дата.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Илинден е наречена улица в квартал „Красна поляна 1“ в София (Карта). На Илинден е наречена улица в квартал „Казански“ в Стара Загора.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ИЛИЯ, Православная энциклопедия.
- ↑ Законот за изменување на Законот за празниците на Република Македонија ("Служен весник на РМ", бр. 18/07) Архив на оригинала от 2012-05-04 в Wayback Machine., sinbad.mp.com.mk.
- ↑ а б в г Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 681-684.
- ↑ Duraković E. Staroslavenski običaji u narodnoj religiji i kulturi Bošlnaka. Esej, Behar, 100, Sarajevo.
- ↑ СВЯТИЙ ПРОРОК БОЖИЙ ІЛЛЯ Архив на оригинала от 2021-08-02 в Wayback Machine., archangel.kiev.ua.
- ↑ Белова, 1999, с. 405.
- ↑ Агапкина, 1999, с. 403.
