Направо към съдържанието

Криводол

Вижте пояснителната страница за други значения на Криводол.

Криводол
България
43.3717° с. ш. 23.4813° и. д.
Криводол
Област Враца
43.3717° с. ш. 23.4813° и. д.
Криводол
Общи данни
Население2889 души[1] (15 март 2024 г.)
78,9 души/km²
Землище36,625 km²
Надм. височина208 m
Пощ. код3060
Тел. код09117
МПС кодВР
ЕКАТТЕ39846
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Криводол
Христо Доков
(ГЕРБ; 2019)
Криводол в Общомедия

Криводо̀л е град в Северозападна България, намира се в Област Враца и в близост до град Монтана. Градът е административен център на община Криводол. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2918 души по настоящ адрес и 3207 души по постоянен адрес.[2]

Град Криводол се намира на 130 км северно от град София и отстои на равни разстояния (около 20 км) от областните центрове Враца и Монтана. През него преминава жп линията София – Видин.

местността „Големо Бабино“

Изключително благоприятните климатични условия, речните долини полета и бърда, наличието на плодородна почва, гори и извори са позволили на човека да се засели на територията на сегашната Община Криводол още в най-дълбока древност и да развие високи за времето си култури. В пещерите край село Ботуня има неизследвани обиталища на първобитния човек от края на палеолитната (старокаменна) епоха – 40 000 г. пр.н.е. Още в началото на неолитната (новокаменна) епоха – 6000 г. пр.н.е., тук се развиват блестящи праисторически култури. През периода на медно – каменната епоха (5000 – 4000 г. пр.н.е.) в земите на днешна Западна България се зараждат и развиват 2 оригинални и последователни по време халколитни култури – култура Градешница и култура Криводол. По тези земи живеят най-ранните човешки общества – носители на произвеждаща икономика. Човекът вече е водел уседнал живот, занимавал се е със земеделие и опитомявал някои видове животни. От изостанал ловец и събирач на диворастящи плодове праисторическият човек се превръща в усърден земеделец и скотовъдец, поставя началото на ранните домашни занаяти, строи си удобни жилища, прави първите си стъпки в изкуството. Край с. Градешница е открита глинена плоча с писмени знаци – образец на първата писменост в Европа. Този ценен експонат се намира в Националния исторически музей. По време на траките и римляните тук е кипял бурен живот. Характерно за тези земи по време на късноримската епоха е наличието на много имения, вили и крепости. От един каменен надпис от ІІ век научаваме, че днешният Криводол е разположен върху територията на римския град Тафтиомозис. Това е първият зрим знак, доказващ, че древното име на Криводол е Тафтиомозис.

Когато през 1910 – 1913 г. се изгражда железопътната линия, свързваща столицата с дунавския край и Северозапада, тук се построява гара. Това прави селището естествен транспортен, търговски и културен център.

След 1944 г. Криводол е средищен център на 27 села с добре развито земеделие. Истински скок в развитието му се извършва през 1956 г. С указ № 317 от 13.12.1955 г. към него се присъединява и бившият Мутишов чифлик. Тази махала става част от голямото село с повече от 1000 жители. По-късно в ДВ бр. 68 от 1969 г., с Указ № 828 на Президиума на Народното събрание, Криводол е признат за град.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 3157 100,00
Българи 2325 73,64
Турци 0 0,00
Цигани 318 10,07
Други 0 0,00
Не се самоопределят 23 0,72
Неотговорили 489 15,48

На територията на община Криводол културната политика се осъществява от общо 11 читалища. Методична помощ и контролни функции се изпълняват от Читалище „Никола Йонков Вапцаров-1924“ – Криводол, което има статут на общинско читалище.

  • СУ „Св. св. Кирил и Методий”
  • ОУ „Васил Левски”

Природните дадености на територията на общината са изключително разнообразни и включват реките Ботуня, Въртешница (Лева) и Рибиня, система от пещери, карстови извори, горски масиви и др. През 5000 – 4000 г. пр.н.е. в земите на днешна Западна България се зараждат и развиват две оригинални и последователни по време халколитни култури – култура Градешница и култура Криводол. Край с. Градешница е открита глинена плочка с писмени знаци – образец на първата писменост в Европа. Характерно по тези земи по време на късноримската епоха е наличието на много имения, вили и крепости. От един каменен надпис научаваме, че днешният гр. Криводол е разположен върху територията на римския град Тафтиомозис. На територията на общината са съхранени уникални исторически паметници – римска вила рустика и античен мавзолей край с. Уровене, останки от римски крепости край селата Осен, Краводер, Галатин и др. В пещерите край с. Ботуня, уникални със своята разнообразност и съвършенство, има неизследвани обиталища на първобитния човек от края на палеолитната епоха – 40 000 г. пр.н.е. Интересни туристически обекти са построеният в малка долина манастир „Йоан Предтеча“, известен като Градешки манастир, мемориален комплекс „Септемврийци“ в местността „Томин мост“, Мътнишкият манастир и др.

На територията на общината има 8 църкви в следните населени места: гр. Криводол и селата Осен, Ракево, Баурене, Галатин, Лесура, Пудрия, Краводер. В село Уровене е построен параклис през 2013 г.

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[4]

  • ФК „Ботев“