Никола Генчев
Никола Генчев | |
български генерал | |
Звание | Генерал-лейтенант |
---|---|
Години на служба | 1915 – 1946 |
Служи на | Българската армия |
Командвания | Командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (II СВ) |
Битки/войни | На територията на: • Кралство Югославия (II СВ) Срещу: • Нацистка Германия (II СВ) |
Награди | 2 ордена „За храброст“ – (II СВ) Орден „За военна заслуга“ – (II СВ) |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 27 септември 1897 г.
|
Дата и място на смърт |
Никола Костадинов Генчев e български офицер, генерал-лейтенант, взводен командир в 9-и пехотен пловдивски полк през Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Генчев е роден на 21 септември 1897 в Брацигово, Османска империя. Учи в Брациговската гимназия, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище, като след две години и половина е произведен в чин офицерски кандидат и изпратен на фронта. Зачислен е в командвания от подполк. Борис Дрангов 9-и пехотен пловдивски полк. На 1 август 1917 г. е произведен в чин подпоручик, а от 30 юни 1919 г. е поручик. „За отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната като взводен командир в полка е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.[1] Служи в 9-и пограничен участък. През 1924 г. е назначен на служба в 8-и пограничен участък, след което от 1925 г. е на служба в 11-а пехотна дружина, като през 1928 г., когато е реорганизирана обратно в полк е преназначен. От 1930 г. е на служба в 21-ви пехотен средногорски полк, а от 1932 г. е домакин на 2-ра дивизионна болница. През 1934 г. е назначен за адютант на 2-ра военноинспекционна област, през следващата година е назначен за командир на дружина от 9-и пехотен пловдивски полк и на 6 май 1935 г. е произведен в чин майор.
За антимонархическа дейност е уволнен от армията през 1935. Възстановен през 1942. На 14 септември 1944 е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия.
От 20 юли 1945 е командващ 3-та армия. От 20 декември 1945 началник на Канцеларията на Министерство на войната. Уволнен на 1 октомври 1946. По-късно осъден и изпратен в затвора в Белене.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Никола Генчев е женен и има 1 дете.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Офицерски кандидат (януари 1917)
- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1926)
- Майор (6 май 1935)
- Полковник (30 октомври 1942)
- Генерал-майор (11 септември 1944)
- Генерал-лейтенант (5 май 1945)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Войнишки кръст „За храброст“, II степен (1917)
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1921)
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас
- Военен орден „За храброст“, III степен
- Народен орден „За военна заслуга“, II степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 175.
- Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Лагеристи в Белене
- Родени в Брацигово
- Починали в Пловдив