Направо към съдържанието

Ханибалиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханибалиан
Роден
315 г.
Починал
337 г. (22 г.)
Семейство
БащаФлавий Далмаций
Братя/сестриДалмаций
СъпругаКонстантина
Ханибалиан в Общомедия

Флавий Ханибалиан († септември 337) е член на Константиновата династия, която управлява Римската империя през 4 век.

Той е син на Флавий Далмаций. Племенник е на Константин I.[1][2]

Ханибалиан и неговият брат Далмаций получават образованието си в Толоса от ретора Екзуперий. През 20-те години на 4 век Константин призовава Флавий Далмаций и синовете му в Константинопол. Ханибалиан се омъжва са голямата дъщеря на Константин, Константина, през 335[1] и е обявен за nobilissimus.[3]

По повод на кампанията на Константин срещу сасанидите (337), Ханибалиан е обявен за Rex Regum et Ponticarum Gentium, „Цар на царете и на понтийския народ“.[1][2] Вероятно намерението на Константин е да постави Ханибалиан на понтийския трон след разгрома на персите. Персийската кампания така и не се състои, защото Константин умира през май 337.

Ханибалиан умира, заедно с неговия брат Далмаций, в последвалата чистка в имперското семейство.[4]

  1. а б в Амиан Марцелин, xiv i.2.
  2. а б Аврелий Виктор, 41.20
  3. Зосим, ii.39.2.
  4. Зосим, iii.40.3; Флавий Клавдий Юлиан, Epistula ad Athenienses, 270 C.

Източници и използвана информация

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Вторични източници

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hannibalianus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​