Петър Стойков's Reviews > Сняг

Никак не е случайно, че Орхан Памук е 1. толкова известен напоследък и 2. е съден и едва не отива в затвора в Турция. Защото книгите му (ако съдя по тази), показват неща за родната му страна, които една незряла полу-демокрация като нея трудно може да признае пред себе си…

Турция от турските сериали като Листопад примерно, е Турция на цивилизованата столица, на красивите, образовани хора, на жените с пламенни погледи, облечени във Версаче и на мъжете-бизнесмени със скъпи костюми. Турция на светския живот, културата, една европейска Турция – точно такава, каквато политици и жители на тази страна им се иска тя да изглежда в очите на останалия свят. Една Турция, която съществува във фантазиите, в някои квартали на Истанбул и май никъде другаде.

Турция на Орхан Памук обаче, такава, каквато той я описва в романите си, е всъщност реалната, не кинематографична Турция. Турция на провинцията, на десетките милиони бедни, необразовани хора, на огромната безработица, на брадати мъже, които по цял ден висят в кафенето а после бият жените си. И най-вече Турция на политическата нестабилност, насилие и убийства, на вечното люшкане между Европа и Азия, между политическия ислям и войстващия марксизъм, между образоваността и фанатичния национализъм, Турция на военния режим като единствен гарант за светската и що-годе правова държава, една още непораснала и много нестабилна полу-демокрация.

Сняг не прави изключение – той е тежък, много тежък за четене. Въпросите, които повдига за турската национална, културна и политическа идентичност, за народопсихологията, за характера на турския човек и визията му за света и развитието на държавата са изключително сериозни, на фона на една леко прашна любовна история. Въпроси, които, ако съдим по реакциите на турското общество и държава към книгите на Памук, като че ли Турция все още не е готова да зададе на себе си, камо ли да започне да търси техните отговори.

И между другото, и го казвам само заради това, че тоя въпрос напоследък се обсъжда в медиите, творбите на Орхан Памук са като че ли най-красноречивото мнение за това има ли място Турция в ЕС.

Edit 2017г.: Предвид възхода на Ердоган през изминалите 8 години откак съм написал това ревю, смятам наблюденията на Памук, както и горните ми разсъждения върху тях, за особено проникновени, не че се хваля.