„За рева на лъва“ на латвийския писател Юрис Звиргздинш („Меча република“) е великолепна детска книга за смелостта и състраданието. В нея едно момиче,„За рева на лъва“ на латвийския писател Юрис Звиргздинш („Меча република“) е великолепна детска книга за смелостта и състраданието. В нея едно момиче, нейното кученце и парцаленото мече Тобиас помагат на лъва от съседната зоологическа градина да възвърне рева си. Макар насочена към децата „За рева на лъва“ засяга дълбоката меланхолия на старостта и едва в 50 стр. успява да предложи лек за умората от нея. Тримата герои ще обърнат всеки камък, за да открият подходящия глас за царя на джунглата и в това деликатно търсене ще напомнят, че в трудните моменти разполагаме единствено с един другиго.
Превъзходното оформление от изд. „Точица“ и нежните илюстрации Лина Дудайте превръщат книгата в задължителна за всеки родител, който иска да възпита в детето си усет към красивото и стремеж към доброто.
"Според мен пък чудесата ПРОСТО ТРЯБВА ДОБРЕ ДА ГИ ПОДГОТВИШ ПРЕДВАРИТЕЛНО!"...more
Не харесвам особено приказките на Толкин, за разлика от всичко, свързано със Средната земя. Това, за съжаление, спада повече в първата категория, макаНе харесвам особено приказките на Толкин, за разлика от всичко, свързано със Средната земя. Това, за съжаление, спада повече в първата категория, макар в историята да се забелязват познати елементи, като някои тролоподобни непохватни образи. Интересно е обаче предаването на имущество и начинът, по който героите предявяват искове....more
Не исках да чета „Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари. Търсех друга книга – за момче, направеноДЖЕЛСОМИНО В СТРАНАТА НА ЛЪЖЦИТЕ в Изумен
Не исках да чета „Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари. Търсех друга книга – за момче, направено от стъкло. Не помня дали е на Родари, но в часовете по италиански превеждахме части от нея. Тогава много ми хареса меланхолията на чупливото момче, което напомняше на Пинокио, но така и не успях да си спомня автора и заглавието (ако се сещате, моля напишете един коментар).
Джелсомино е различен герой – гръмогласен, вместо чуплив. Носи различността си като нещо знаменателно, което не може да се скрие от света. Затова и не се опитва.
Това е историята за Джелсомино (от итал. – Жасмин), както сам той ми я разказа. Докато я слушах, почти оглушах, макар че си бях натикал в ушите половин килограм памук. Да, наистина гласът на Джелсомино е толкова силен, че когато той говори, така да се каже „тихичко“, могат да го чуят и пътниците в реактивните самолети, които летят на десет хиляди метра височина над морското равнище и над главата на самия Джелсомино. (…) Когато Джелсомино се родил, хората от цялото село наскачали посреднощ – сметнали, че фабричните сирени свирят за работа. Всъщност изпискал Джелсомино, за да опита гласа си, както всички новородени деца.
Ето каква е интригата в книгата. Джелсомино попада в шантаво царство. Нещо не е съвсем наред. Хлебарят нарича франзелите с имена на лекарства, а аптекарят предлага питки и гевреци. Оказва се, че рибата наистина се вмирисва откъм главата и цялото объркване идва заради владетеля на кралството – Джакомоне (шокиращо близък по описание до Доналд Тръмп) – бивш пират, който поради своята плешивост никога не излиза без буйна оранжева перука. На Джакомоне никак не му харесвало да го наричат пират, затова променил значението на думите. Така когато казвали, че е пират, всъщност се разбирало, че е владетел.
Всичко добре, но дума по дума, целият език изгубил първоначалното си значение. Подобно на проказа, лъжата си прокарала път към всяка дума. Тук идва нашият Джелсомино, който не може да си държи езика зад зъбите и с помощта на своенравната котка Дзопино преобръщат всичко с главата надолу.
По пътя си срещат художник, който може да извика в съществувание всяко нещо, което нарисува и един възрастен романтик, чиято история е в сърцето на приказката. На какво ни учи на Джелсомино? Да не следваме гласа на тълпата и да вярваме, че сърцето ще ни отвежда винаги на добро място. През дверите на въображението....more
Още едно книжно събитие от издателство „Точица“. След изключителната „Когато искам да мълча“, за първЧУТОВНОТО НАШЕСТВИЕ НА МЕЧКИТЕ В СИЦИЛИЯ в Изумен
Още едно книжно събитие от издателство „Точица“. След изключителната „Когато искам да мълча“, за първи път на български се запознаваме и с „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ от любимия италианския автор Дино Будзати.
Огромен почитател съм на Будзати заради романа му „Татарската пустиня“, който лесно бих определил като една от най-добрите книги, които съм чел. Емоционален, но същевременно обран, колкото фантастичен, толкова и вкоренен в реалността. Силата на Будзати е в изграждането на запомняща се атмосфера, в която плават фантастични елементи. Това ясно личи и в сборника му с разкази „Коломбър“, където най-добрите текстове бяха именно тези, в които се случваше нещо шантаво.
Но какво да кажем за мечките? Тези непокорни мечки, които решават да слязат от планините, само, за да се покварят от заразните пороци на хората. Историята започва с отвличането на мечето Тонио – син на краля на мечките Леонтий. Будзати описва героите като сложни персонажи, което веднага ги разграничава от типичните за детските приказки архетипни злодеи и добряци. Затова и кралят на мечките е колкото смел, толкова и наивен, суетен и амбициозен. Великият херцог на хората в Сицилия може и наистина да е обикновен злодей, но професор Де Амброзис – неговият астролог и магьосник е изтъкан от толкова противоречиви качества, че го прави най-непредвидимия герой в историята.
Зимите стават все по-тежки в планината, мечките нямат какво да ядат и в крайна сметка решават да слязат в долината, където живеят хората. Крал Леонтий, чийто син е бил отвлечен преди години, така и не намерил кураж да признае, че поради собственото си невнимание е допуснал детето му да бъде пленено. За него е истинско щастие, че мечките най-накрая са решени да слязат при хората, защото това ще му даде възможност да потърси отдавна изгубения си син. Започва славна битка и след много перипетии, мечките се оказват победители. Мечето е намерено и това би трябвало да е финалът на историята, но като погледнах страниците, видях, че съм едва до средата.
Във втората част книгата разглежда упадъка на мечешкото кралство. Колко провокативна идея е да покажеш на децата какво става след щастливия край на обикновените приказки. Затънали в охолство, мечките се отпускат и възприемат от хората всички вредни навици. Учат се да пият и пушат, играят хазарт, а някой дори посмява да открадне вълшебната пръчица на професор Де Амброзис. Крал Леонтий започва разследване, което го отвежда до неподозирани разкрития....more
Loading...
