„Странно, но тази мисъл му напомня някои изречения от „Уолдън“ и той прелиства бележника си, за да намери точната фраза, защото е сигурен, че я е запи„Странно, но тази мисъл му напомня някои изречения от „Уолдън“ и той прелиства бележника си, за да намери точната фраза, защото е сигурен, че я е записал. Не сме където сме, открива я той, а където не знаем, че сме. Поради недъгавостта на нашата природа, представяме си ситуации, представяме си и нашата роля в тях, поради което се оказваме едновременно в две положения, откъдето е два пъти по-трудно да се измъкнем.“ ...more
Не толкова за самото издание (соц. превод и уточнения), колкото заради страхотните криминални разкази с чудесни живи описания, парадокси и християнскоНе толкова за самото издание (соц. превод и уточнения), колкото заради страхотните криминални разкази с чудесни живи описания, парадокси и християнско човеколюбие....more
Когато криминален роман започва с цитат от Хьолдерлин, човек трябва да бъде предпазлив и да е сигурен, че макар да пристъпва във високи и опръскани с Когато криминален роман започва с цитат от Хьолдерлин, човек трябва да бъде предпазлив и да е сигурен, че макар да пристъпва във високи и опръскани с кръв преспи, следата под снега е далеч по-дълбока. ...more
„Закуска в Тифани“ беше само предястие. Дойде време да подхвана истинския Капоти.
„Хладнокръвно“ проследява действителната историяХЛАДНОКРЪВНО в Изумен
„Закуска в Тифани“ беше само предястие. Дойде време да подхвана истинския Капоти.
„Хладнокръвно“ проследява действителната история на двама убийци, с които авторът се среща в затвора, преди тяхното екзекутиране. Всеки, който е гледал филма „Капоти“ с Филип Сиймор Хофман би трябвало да знае за какво говоря. В книгата обаче авторът не пише от първо лице, не ни занимава със своите чувства и преживявания (поне не явно). Цялото произведение е концентрирано върху двамата убийци, а един единствен въпрос е движещата сила: Защо?
Романът започва бавно, с описания. Колко странно решение, помислих си, сякаш Капоти се страхува от това, което ще последва и предпочита да описва къщите и улиците, полята и планините. Всичко това обаче не е безцелно, защото точно както Стайнбек, той рисува един пейзаж, който ще бъде от съществено значение за повествованието. Погледнете картата на Америка и ми кажете къде е Канзас. Да, точно така. In the middle of nowhere, както се казваше в едно детско. Това е място, забравено от бога, на което не се случват ужасни или дори необичайни неща, което прави убийство далеч по-шокиращо.
Капоти описва не само пътя на убийците до местопрестъплението, а и живота на жертвите, като от време на време припомня на читателя, че това е последния ден на тези хора (какво умение трябва да има един писател, че да ти разкаже история, която всички знаят, и все пак да задържи интереса ти). Описва ги като добри, трудолюбиви и отворени към общността си хора (дъщерята постоянно приема ученички в къщата). Изграждайки съчувствие към тях, Капоти не занемарява и другите основни герои – двамата убийци. Те от малки са захвърлени на произвола на съдбата, тормозени от родителите си или просто израснали без такива, Пери и Дик са едно трагическо дуо, което ще спечели сърцата ви. Пери е този, с когото Капоти се сприятелява в затвора. Той е наивен, с романтични представи за живота. Иска да търси злато, точно както във филма „Съкровището на Сиера Мадре“. Той е объркано момче, което никога не е имало шанс за друг живот. Капоти не сочи никого с пръст и това уважение към всеки един от героите му прави книгата специална.
Някъде бях чел, че записките му са били стотици страници, много повече от самия роман. Дори това трябва да ви говори за какъв убийствен труд става въпрос. През цялото време си задавах въпроси от сорта на: Как изобразяваш двама убийци, така че хем да са интересни за читателите, хем да не станеш техен защитник? Капоти майсторски балансира между моралните главоблъсканици, като в крайна сметка създава шедьовър, който не може да бъде сравняван с нищо дотогава.
„Хладнокръвно“ не е книга, която се чете леко. Задушаващото предчувствие за предизвестена смърт хваща от средата и не пуска до самия край. Има нещо ужасно безсмислено в цялата работа. Убийците убиват, полицаите също. Никой нищо не печели. Виновни няма, има само жертви....more
Романът ни предоставя за първи път възможността да наблюдаваме Лектър на свобода. Интересно и според мен добро решение на Харис. След като писателят вРоманът ни предоставя за първи път възможността да наблюдаваме Лектър на свобода. Интересно и според мен добро решение на Харис. След като писателят вижда, че аудиторията му се интересува от даден персонаж, той е длъжен да им предостави повече от него. Както споменах в предишната рецензия, това невинаги е добро решение, защото разкривайки твърде много, може да се изгуби първоначалната мистерия и обаяние, но тук това не се случва.
Особено ми хареса частта във Флоренция, където Ханибал се среща с корумпираното ченге Риналдо, който пък е пряк потомък на небезизвестното семейство де Паци-взели участие в конспирация срещу властната фамилия Медичи през 1478 г. Един от конспираторите-Бернардо Барончели е обесен от Палацо Векио. Рисунката, която съм приложил е на самия Леонардо да Винчи. Милият Ханибал е голям ценител на историята, както сами ще се убедите....more
Loading...
